Блогът на Силвина

Вече мина дългоочакваният семинар по онлайн маркетинг, организиран от .net и ABC Design & Communication. Както и този по ползваемост (който беше първият, организиран от списание .net – тогава съвместно с „Лукрат“), семинарът мина успешно и според повечето посетители беше страхотен.

Сутринта успях да се донеса навреме до хотел „Хилтън“ – не ми попречи даже това, че реших уж за по-бързо да взема автобус от вкъщи, вместо да тръгна пеша и съответно се набутах в сериозно задръстване на „Арсеналски“ и „Черни връх“. Някои лекции успях да чуя, други – не, тъй като се редувахме с колегите на масата за регистрация пред залата. Доколкото разбрах впоследствие от Twitter отразяването на семинара, отново съм проявила редкия си талант да пропускам интересни неща, които се случват под носа ми и не съм видяла някои особено интересни моменти, но какво да се прави – никой не може да огрее навсякъде.

Жюстин направи много добро и свежо откриване на семинара, като разказа какво представлява Web 2.0 и как се ползва за маркетинг. Говореше с множество конкретни примери от българската онлайн действителност, което много ми допадна, а явно и на аудиторията – хората навсякъде около мен слушаха с интерес. Хареса ми и метафората с лимоните като фон на презентацията – целта им беше да подскажат, че Web 2.0 е нещо свежо, полезно и пълно с „витамини“. Аз бих добавила обаче, че ако не се използва добре и внимателно, може да загорчи, но това не бива да плаши никого: от собствен опит знам, че гмуркането в блоговете и социалните мрежи е по-приятно от яденето на лимони.

Следващата лекция, на която присъствах, беше на Ейса Бейли – той показа примери за вирусни видеоклипове и разказа що е то вирусна реклама изобщо, но презентацията му беше неочаквано кратка и аудиторията май доста се смути. Почти никой не се осмели да стане пред всички и да зададе въпрос на Ейса, но за сметка на това в кафе паузите след лекцията му го забелязах да си говори с доста хора – явно дискусията е продължила неофициално.

Хванах и последната лекция, в която Сашо Варов говореше за соушъл нетуъркс, в които вървят апликейшъни на различни провайдъри, за ивенти и интеракции – като цяло, за маркетинг микса в диджитъл маркетинга. Въпреки че лекцията и слайдовете бяха пълни с ужасно много термини на английски (за голяма част от които веднага мога да се заям и да предложа адекватен превод ), това беше първата презентация на подобна комбинация от българо-английски, която слушам, като само се впечатлявам, без да се дразня. Сашо ползваше термините на място и лекцията беше ясна и интересна.

И… за този път – толкова. Тези, които са присъствали на семинара, ще могат да си свалят презентациите от официалния му сайт, а за всички останали: следващия път не пропускайте да присъствате лично!

Силвина на щанда на .net на WebXpo 2009

В края на миналата седмица присъствах на едно много приятно и полезно събитие – изложението WebXpo в Пловдив. Идеята му беше да събере фирми от уеб бранша за два дни – 5 и 6 юни – и те да се представят пред свои потенциални партньори и клиенти. Излагахме се и ние с весел и ярък щанд, от който продадохме доста списания и абонаменти и осъществихме много полезни контакти. Посетителите не бяха много, но за сметка на това останах с впечатлението, че знаеха какво търсят и за какво са дошли. Между двата дни на изложението имаше и организирана вечеря за всички изложители, която мина в разказване на весели истории и разговори за уеб, хостинг и други подобни неща. Успях да се видя със стари колеги и да се запозная с нови хора – а и, разбира се, да се разходя из Пловдив въпреки тропическата жега.

Поздравления за Ованес и Симона за добре организираното изложение! Надявам се да го има и догодина – още по-голямо и с повече участници и посетители. А дотогава – ето моите снимки от WebXpo 2009. Има и още, публикувани от разни добри хора във Facebook.

Списание .net и ABC Design & Communication ви канят на семинар по онлайн маркетинг.

Пак новини около работата, но тъй като всичко интересно при мен напоследък се случва там, така ще е…

Освен че си имаме нов главен редактор, .net България започна и серията от семинари, за които беше загатнато на сайта преди известно време. Първият беше по ползваемост и вече премина успешно, а сега предстои втори – на тема онлайн маркетинг, организиран съвместно с ABC Design & Communication, на 9 юни в София (повече подробности – на официалния сайт на семинара).

Както можете да видите от програмата, няма да слушаме обичайните лекции за банери и импресии – фокусът ще е върху новите и нестандартни решения. Със сигурност ще има какво да се научи – лекторите са все хора, които си разбират от работата и не биха допуснали недоразумения като това на някои български политици, например, които се втурнаха да се „сприятеляват“ с непознати онлайн и подразниха доста потребители на Facebook… Но да не продължавам по тази тема – Сашо е писал по нея и ще можете да прочетете материала му в бр. 189 на .net, Боян Юруков също пуска интересни постове напоследък, особено този обзор на интернет присъствието на политическите партии у нас.

Да се върна на темата – семинарът ще си струва, заповядайте. Както и на предишния, вече съм си „заплюла“ две лекции, които задължително искам да видя: на Жюстин и на гост-лектора Ейса Бейли. И дано този път ми остане време да опиша впечатленията си след семинара…

Брей, брей! Бива ли да сме такива простаци блогърите! Отивам да се срамувам в ъгъла, а вие прочетете повече при Комитата.

Допълнение от 25 май 2009:

Днес разбрах, че Паси се е извинил на блогърите. Много добре, прави му чест и дано оттук нататък внимава малко повече какво говори.

На 1.03.2009 г. пътувах от София до Пловдив с автобуса на фирма „Витоша Експрес“ в 10:00 ч. По време на това пътуване ми се случи нещо, меко казано, странно. Още на Централна автогара шофьорът качи няколко правостоящи пътници с обяснението, че по пътя ще имат възможност да слязат и да бъдат настанени в друг автобус. След това се повъртяхме из София (не засякох точно колко време, тъй като не бързах, но сред пътниците имаше такива, за които часът на пристигане в Пловдив беше от значение и не им стана особено приятно от тази ситуация). В един момент автобусът спря и шофьорът нареди на всички пътници да слязат, защото щял да дойде друг, по-голям автобус, който да ни превози до Пловдив. Едва ли е нужно да споменавам, че в този момент на пътниците вече никак не ни беше весело, а отговорът на шофьора на основателните въпроси „Защо?“ беше: „Аз какво да направя, като така са ми наредили? Какво да обяснявам на шефа си после?“ В крайна сметка по-големият автобус дойде след няколко минути и дори успяхме да стигнем в Пловдив почти навреме.

В продължение на няколко години пътувам често из България по всевъзможни маршрути и тъй като нямам кола, използвам предимно автобусен превоз. Била съм клиент на почти всички по-големи фирми, работещи на българския пазар за междуградски пътнически превози, но в такава ситуация не бях попадала досега. Проблемът с повечето продадени места по грешка, разбира се, се е появявал, но във всички досегашни подобни случаи фирмата просто е пускала втори автобус, на който да се качат съответните пътници или е презаверявала билети за по-късен час. Независимо коя е въпросната фирма, откъде докъде пътува и дали е монополист по съответната линия. Напълно нормално – пътниците са си платили, за да пътуват комфортно, а не да се прекачват от едно превозно средство на друго насред пътя. Все пак става дума за хора, а не за чували с картофи, които да се натоварят от един багажник в друг. Но може би, вместо да се ядосвам, би трябвало да се радвам, че не ми се е случило това?

В резултат от тази случка има нещо, което шофьорът би могъл да предаде на шефа си: отсега нататък поне двама пътници няма да ползват услугите на „Витоша Експрес“. Поради липса на друг превозвач по тази линия в посоченото време, ще се ориентираме към БДЖ.

Ето, че дойде и краят на SEO състезанието avtorentacar. Равносметката: в конкуренция с общо 92 регистрирани участници първото място спечели Огнян (не се и съмнявах, че ще бъде той, откакто заяви участието си), второто – домейнът avtorentacar.com, а на трето се класира icat2006.org. В Топ 10 остана един от моите сайтове – avtorentacar.silvina-bg.com, който завърши на девето място. Участвах и с още един – avtorentacar.bg, за който обаче не ми остана почти никакво време да го оптимизирам и след като от плановете ми за него не се получи нищо, той така си и остана на опашката на резултатите в Google по търсене на avtorentacar сред български сайтове (в момента би трябвало да се подвизава някъде из Топ 30).

Съдейки по представянето ми този път, основните ми задачи за следващото състезание, което според Огнян се задава на хоризонта, ще бъдат:

1. Създаване на смислено съдържание. И двата сайта, с които участвах този път, бяха единствено сбор от текст и изображения „от кол и въже“, което очевидно не свърши особено добра работа.
2. Отделяне на повече време за оптимизацията, а в случай, че отново го нямам в излишък – участие в отбор (а защо не и сформиране на нов такъв).
3. По-сериозно следене на конкуренцията – в това състезание почти не обръщах внимание на методите и стратегиите на останалите участници, отново поради липса на време.
4. Относно закупуването на линкове все още се колебая. Тъй като е официално забранено от Google, ако се прави единствено със SEO цели, не го направих в това състезание (макар да имам свидетели, че сериозно се изкуших в един момент, но ме разубедиха). Винаги съм смятала, че е за предпочитане да се използват само и единствено white hat методи, но май за кратък период от време и ако не се търси дългосрочен ефект, и купените линкове вършат работа…

Интересно състезание се получи, а сега… остава да чакаме следващото.

Да не забравя: iffi кани на блогърска среща/бира на 19 февруари, четвъртък, от 20 ч. в „Кривото“ на ул. „Будапеща“ 8 в София. Със сигурност ще е весело.

На предишната блогърска среща се запознах на живо с Ани и впоследствие започнах работа в .net, а сега, докато пиша това, по радиото започна „Purple Rain“ на Принс, която ми напомни, че един от първите блогове, които започнах да чета – този на Бого – първоначално беше на домейн purplerain.нещоси. Спомени…

Корицата на списание .net - бр. 185

Отдавна не съм писала нищо тук, а основната причина (за кой ли път) беше многото работа, която, за щастие, завърши с успех. Резултатът вече се разпространява из България – брой 185 на списание .net. Първият брой на списанието без официален главен редактор след напускането на Ани. Първият, на който заместник главен редактор (и все още и преводач) съм аз, което накратко означава, че изпълнявам задълженията и на главен редактор, които споделям с издателя на списанието. Натоварването беше голямо, но и този брой на списанието се получи, макар че всички в редакцията трябваше да поработим по-здраво от обичайното. В допълнение към това, възможно е колегите окончателно да са ме взели за луда заради ежедневното планиране и пресмятане на часове, необходими за свършването на това или онова; за манията ми относно крайните срокове да не говорим – вече от доста време, когато се видя с човек, обещал да ми предаде материал до определена дата, първите му думи са „Не съм забравил, ще ти го изпратя преди крайния срок“. Е, струваше си труда – това си казвам винаги, когато поредният брой на .net излезе от печатницата и го разгледам за първи път. Напълно си струваше и този път. Надявам се, че и колегите, и нашите автори все още смятат така, след като почти месец ги тормозя с крайни срокове в комбинация с репликата „Сега не мога да направя това, нямам време“, която се налагаше да използвам по много пъти на ден. Ако четете това, благодаря за помощта и за това, че ме изтърпяхте.

Този брой ми е сред любимите и заради една от основните му теми: Web 2.0 в България. Като маниачка на тема социални услуги, блогове и микроблогове не мога да не се радвам, че вече не само съществуват добри аналози на световните социални сайтове, а и че имах за задача да разпитам за това-онова създателите на три от най-добрите български такива. За читателите ни, които разработват такива проекти, също имаме интересни материали за перспективите пред Web 2.0 у нас и за микроблогването, както и практически съвети за ползваемостта на социалните сайтове и медии. Преводните материали този път са обединени от думата „бъдеще“: нови тенденции в дизайна, в търсенето… и нека не издавам съвсем всичко, все пак. Брой 185 вече е тук, а подготовката на 186 върви с пълна пара…

Честита Нова година на всички! Надявам се, че сте прекарали добре изминалите почивни дни и ще се върнете на работа свежи, отпочинали и с хубави спомени от изминалите празници. При мен със сигурност е така – празнуването започна още с рождения ден на Бого на 19. и 20.12. Освен купона, си направихме и две разходки из Търново – едната само с Жоро вечерта на 19.12., а другата – цялата компания на следващата сутрин, когато посетихме църквата Свети Четиридесет мъченици. По Коледа не пропуснахме да се разходим и до Пловдив, където тъкмо навреме за създаване на коледно настроение заваля сняг.

И така, измина още една интересна година, през която отново смених работата – да бъда редактор в списание за уеб е нещо интересно за мен и ме вълнува искрено. За сметка на писането и редактирането в списанието (както и поради липсата на ентусиазъм, която ме беше обхванала на предишната ми работа, отдалечена от уеб на светлинни години), ми оставаха много малко идеи и време за писане тук. Това установих, когато реших да си направя една страничка, събираща най-добрите ми постове в блога, откакто го започнах през далечната 2004 г. Доста неща се промениха оттогава насам, но аз все още си блогвам, че даже има хора, които смятат нещата, които пиша, за интересни и ме четат. Затова за 2009 г. си пожелавам повече време и вдъхновение не само за .net, а и за писане в блога.