Когато хората чуят каква е професията ми, често мислят, че уча другите да работят по-бързо, за да могат да натъпчат още повече задачи в бездруго заетото си, вече пълно с ангажименти ежедневие.
Наскоро в личен разговор на позната ѝ беше трудно да повярва, че когато работя, никога не бързам.
Преди няколко седмици на път към вкъщи с друга позната вървяхме към трамвайната спирка. Тя прекъсна разговора с „Ето го твоя трамвай, тичай, ще го изпуснеш!“ Беше шокирана, когато не се втурнах към трамвая. Защо да го правя, след като следващият идва след пет минути? А дори и да не беше така, закъде да бързам?
Разбира се, има моменти, когато се налага да го направим. Но бързането заради самото бързане не е нещо, което харесвам, напротив.
Не е учудващо, че толкова много хора винаги бързат, без да могат да обяснят защо. Така сме свикнали. Имам и много колеги в бранша, които считат, че продуктивност = бързина.
Всъщност, продуктивността, такава, каквато аз я разбирам, означава:
- да отделяме достатъчно време за почивка, за да не сме преуморени и да можем да вършим работата си адекватно, качествено и без грешки (които бихме загубили време да поправяме);
- да гледаме критично на дейностите, с които се захващаме и на задачите, от които се състоят проектите ни; и да премахваме всяко нещо, без което можем, така че времето, с което разполагаме за работа, да бъде за наистина значимите действия, които ни носят желаните резултати.
Не само аз смятам така… и каня и теб да помислиш как можеш да свършваш повече работа за по-кратко време, но не просто да правиш същото, като преди, по-бързо. Сигурна съм, че ще намериш начин.