WORKY не е просто поредното кафе или място за coworking, от които напоследък се появиха толкова много и в София, и из страната. То е уютно и приятно, с любезни домакини и макар и малко, създава онова чувство за общност, което досега не бях намирала другаде. И така, както не харесвах подобни места, защото обичам да работя вкъщи… след няколко посещения постепенно започнах да се чувствам в WORKY като вкъщи. А и защо не: има удобни бюра, книги, кафе, вкусна закуска и още дребни неща за хапване през целия ден. 😉

Почти веднага ми се прииска да разкажа историята на WORKY в блога и за мой късмет, между организирането на събития и грижите за работещите около нея, основателката му Таня Терзийска намери време и да отговори на въпросите, които ѝ зададох. 🙂


Таня Терзийска

Представи се на читателите ми. Коя си и с какво се занимаваш?

Казвам се Таня Терзийска на 30 и малко години. Определям се като „пловдивчанка, безкрайно влюбена в София“. 😉 По професия съм кариерен консултант, по призвание „свързващ човек“. Много обичам да свързвам различни хора, така че да са си полезни един на друг в кариерен или житейски план. Вярвам, че това ще ми помогне много в новото ми начинание.

Малко предистория…

От 9 години се занимавам с кариерно консултиране. Първо работих предимно с ученици в гимназиален клас, след това основно с дами около 30-35 години, които искат да предприемат промяна в кариерата си. Същевременно приключвам дисертацията си към СУ „Св.Климент Охридски“, свързана с младежката безработица в България, известно време преподавах на студенти. От 5-6 месеца съм изцяло погълната от проекта WORKY.

Разкажи повече за WORKY. Как ти дойде идеята и защо се захвана с нея? Какво представлява, откога работи и какви са бъдещите ти планове за него?

Идеята за WORKY се зароди през миналия август. Няколко години работих без стационарен офис, срещах се с клиентите си на различни обществени места, организирах събития и снимах видео съдържание различни coworking пространства, но започнах все по-често да си мисля, че искам да си имам отново собствен офис.

Смятах, че ако имам офис, ще реша с един изстрел трудностите си с концентрацията, работейки от вкъщи, отново ще бъде супер-мега организирана и приключваща всичко преди крайния срок.

Исках офис, но не типичен и не позициониран на 5 етаж в жилищна сграда. Но това реално можех да си позволя. В този момент попаднах на статия в международен сайт, която представяше нов тип коуъргинг пространства из Европа – „антикафе“. Напълно функционални места за работа, чийто интериорен дизайн много прилича на заведение, но реално не е. Това са места, където плащаш за реално прекарано време, а не за консумация.

Много се впечатлих и започнах всеки ден да си мисля „Колко хубаво би било, ако си направя такъв офис“.

Няколко седмици по-късно пътувах със семейството си из Франция и Германия. Една неделна сутрин, няколко часа преди полета ни обратно за България, се разхождахме из Страсбург. Докато се дивях на архитектурните достижения и приятното есенно време, изведнъж срещу мен се появи огромна табела „ANTICAFE”.

У-а-у! Това бяха новия тип коуъргинг пространства, за които четох и се впечатлих. Веднага влезнах, исках да усетя мястото, да се докосна до модела и да преценя дали наистина ми харесва. Бях много впечатлена, разбрах, че искам да работя от точно такова място в София. Всъщност исках да имам „антикафе“ в София, което да бъде моят офис и който да споделям с други фрийлансери, които не намират себе си в типичните споделени офиси.

Прибрах се в България и моментално писах на компанията, която развива бизнес модела за новия тип споделен офис, за да разбера как може да работим заедно на принципа на франчайз. Изминаха повече от 3 седмици, когато получих обратен имейл. Те ми отказа с аргумента, че техните планове са свързани с градове като Амстердам и Лондон, и София изобщо не влиза в техните планове.

Този отказ страшно много ме амбицира. Нямах никакви колебания и си казах „Правя го!“ без франчайз.

Започнах да търся подходящо място, архитект, графичен дизайнер и разбира се – бизнес партньор, който да повярва в моята визия за нов тип споделен офис. През март 2019 г. проектът “WORKY“ стартира с тежък ремонт. На 10 юли поставихме началото с „Ден на отворени врати“.

В крайна сметка заедно с целия замесен екип от хора, участвали в реализирането на WORKY, сътворихме място, което стъпва на модела „антикафе“, но с много подобрения и допълнителни функционалности – зони за индивидуални срещи, конферентна зала за оперативки и брейнсторминг, зала за тренинги.

Искам WORKY да се превърне в желания споделен офис за хора със свободни професии, които не искат да се обвързват към бюро или договори. Място, където без притеснения и самоподценяване, че си нямат офис, да си канят клиенти и партньори за срещи. Искам WORKY да се превърне в пространство с разнообразен календар със събития и обучения, които да помагат на хората да си управляват кариерата в правилната за тях посока. Представям си WORKY като място за активно учене. Пожелавам си хората, с които споделям офиса да се чувстват уютно, комфортно и изключително продуктивно.

Всички планове са ми в тази посока да реализирам визията си за WORKY, като нов тип споделено работно място.

Как минава един твой работен ден? А какво обичаш да правиш извън работата?

Стартът на WORKY провокира тотална кариерна промяна. 🙂 Днес работя като „хост“ или както казва графичният дизайнер – „стана ханджийка“ (хахах). Работният ми ден е свързан с това да посрещам и изпращам посетители в пространството. Последният един месец работният ми ден започва към 06:45 и често приключва към 21:30. Общо взето тествам различни неща – храна, напитки, обслужване към посетителите, събития…

Работата ми дава още повече възможности от преди да се запознавам с изключително интересни млади хора от разнообразни краища на света и българи, които много пътуват и непрекъснато се връщат. Това ми помага да научавам за различни бизнеси и занимания. Много обичам да се срещам и общувам с нови хора, да изграждам отношения и да уча нови неща, чрез техните истории. Така че попаднах на точното място. 🙂

Хората, които посещават споделеното офис пространство, обичат това, което правят, отворени са към света и имат супер позитивно отношение към себе си, средата и хората. Те за нищо не се оплакват. Работят здраво и живеят живота, който им харесва.

Обичам много да спортувам (плуване, функционални тренировки…), да катеря планини из България, да посещавам футболните тренировки на сина ми – „#АзСъмФутболнаМайка“, да поддържам цветната ми градина край Пловдив. Но от март месец насам нямам никакво свободно време за всички тези любими навици. Скоро ще намеря баланса между WORKY и времето извън работа. 🙂

Искаш ли да споделиш нещо, за което не те попитах?

Малко се отпуснах…. Хахахах.

Благодаря за интервюто! Тъй като съм много нетърпелив и динамичен тип човек, то ми помогна да си обобщя всичко, което ми се случи пред последната 1 година. Осъзнах, че на моменти ми се струваше, че всичко се движи бавно и протяжно, а то било за един миг. 🙂