Отново дойде онова време в годината, когато е време да си направим равносметка и да се похвалим онлайн с постиженията си през последните 12 месеца. 🙂 Тази година имам доста, с което да се похваля и ще ви споделя не само какво е то, а и как го направих, за да ви дам колкото мога повече полезни и приложими идеи за 2017. Основните съвети, с които само за една година постигнах толкова, колкото за предишните пет, давам веднага, а ако сте любопитни как стигнах до тези изводи и какво направих благодарение на тях, прочетете цялата публикация. Дълга е, но си струва. 🙂
И така, ако можех да ви посъветвам как да направите 2017 най-успешната си година досега на основата на моя опит, бих ви казала:
- Съставете си стратегия и план за изпълнението ѝ. Бъдете напълно наясно от какво сте доволни в живота си в момента и от какво не сте, както и какво бихте искали да бъде положението ви във всяка сфера: здраве, пари, връзки с околните и т.н. След това си изяснете какви са стъпките, които ще ви отведат от мястото, на което сте в момента, дотам, докъдето искате да стигнете, какво ви е необходимо, за да изпълните тези стъпки (пари, време или умения например), как ще си набавите липсващото, какво ще правите и в каква последователност. Може и да съществува поговорката „Ако искаш да разсмееш бог, разкажи му плановете си“, но всъщност в по-голямата част от живота на всеки от нас нещата си текат монотонно и нормално, а големите събития, които променят плановете, без да сме го искали, се случват сравнително рядко. Ако имате стратегия и я изпълнявате, през по-голямата част от времето ще постигате повече от това, което искате, отколкото ако се откажете да планирате, защото нещо може да ви попречи да си изпълните плана.
- Подсигурете се. Още нещо, което много хора избягват да правят, защото „животът/бизнесът е несигурен“. Все пак има неща, с които можете да си помогнете да го направите по-сигурен, например да имате спестени пари или резервен план, преди да стартирате бизнес или да започнете във фитнеса с треньор, който да ви напътства, ако не знаете какво да правите, за да избегнете риска да се контузите.
- Измервайте и записвайте. Учудващо е колко малко представа има всеки от нас за реалното състояние на нещата. Да кажем например, че искате да отслабнете. Знаете ли наистина точно каква храна ядете, в какви количества и колко често? Знаете ли точно колко тежите, какви са нивата на кръвното ви налягане, инсулина, холестерола и хормоните ви, как се променят с времето и какви би трябвало да бъдат при един здрав човек? За да имаме прогрес, първо трябва да знаем точно откъде тръгваме и да имаме постоянна информация за това как се движим, базирана на фактите, а не на собствените ни усещания, които често ни подвеждат. Записвайте си всички факти, които имат значение за настоящото ви положение и проследявайте как се променят те и какво им се отразява. Не се опитвайте да помните: няма смисъл да се товарите с това, а и най-вероятно няма да успеете да си припомните това, което ви трябва, когато ви потрябва.
- Откажете се от всичко, което ви дърпа назад. Този материал описва невероятно добре най-разпространените „саботьори“, от които почти всеки има нужда да се отърве.
- Действайте. След като сте наясно какво трябва да направите, просто го направете. Няма начин да знаете дали стратегията ви ще бъде успешна, докато не я приложите на практика. Винаги има и риск да се провалите, но за сметка на това имате 100% гаранция, че ако не правите нищо, няма да постигнете нищо.
- Опитвайте нови неща. Така най-добре ще разберете какво ви допада и какво дава най-добри резултати за вас.
А сега ще ви разкажа всичко за това как стигнах до изводите по-горе, как точно ги приложих през последната година и какви бяха резултатите.
Резултатите
В началото на всяка година си правя списък на това, което бих искала да ми се случи и след това прекарвам годината в умерено успешни опити да го постигна. Обикновено в края на всяка година отчитам също толкова умерен успех за някои от целите си, но ако трябва да съм съвсем честна, рядко се случваше да съм удовлетворена напълно. Подозирах, че някъде нещо пропускам, но така и не успявах да открия какво е то, колкото и книги да четях и на колкото и обучения и семинари за личностно развитие и успех да ходех. Тази година обаче сама изненадах себе си.
- В началото ѝ все още работех по бизнес, който вече беше спрял да ми носи предишните резултати и удовлетворение. В края ѝ развивам нещо ново, което е максимално близо до нещата, които умея и искам и до фразата „Намери си работа, която обичаш и никога няма да ти се налага да работиш“. Този месец, ако всичко върви по план, предстои да заработим с потребители, а дотогава можете да се запишете за новини около проекта, за да не пропуснете старта.
- В началото на 2016 бях с тегло доста над нормата и със здравословни проблеми заради него. Ако тогава някой ми беше казал, че в края на годината ще тренирам сериозно във фитнеса по 3 пъти седмично и ще ми харесва, нямаше да му повярвам, но точно това стана. 🙂 В допълнение към това свалих 4 кг и един размер дрехи, вече не съм пристрастена към сладко и мазно и почти всички здравословни проблеми, с които се борех от години, изчезнаха за 2-3 месеца (а малкото, които още не са напълно излекувани, се подобряват с всеки изминал месец).
- Подобрих значително средата си и отношенията с приятелите. В края на 2016 вече наистина мога да кажа, че съм сред „моя тип“ хора.
- Доходите ми се увеличиха, започнах да управлявам парите си по-добре и най-сетне, след години безуспешни опити, започнах да спестявам и да правя инвестиции. Все още има какво да се желае, но положението определено се подобри и продължава да се подобрява.
Колкото и да се опитвам да намеря нещо, което не се е получило добре през 2016, не успявам да се сетя за такова.
Тази публикация обаче съвсем не е с цел самохвалство, дори и да звучи така досега. 🙂 Мисля, че всеки би могъл да постига същото, и то всяка година, с подходящата стратегия и „инструменти“. Ще споделя точно какво направих аз през тази година, за да стигна дотук, с надеждата, че в края на 2017 всеки от вас ще има материал за подобна публикация. Дали ще ползвате същите специалисти, обучения и материали като мен (давам ви линкове към тях) или ще изградите собствена стратегия и система за успех решавате вие.
Всъщност, процесът започна още към края на 2015 г. Както обикновено с наближаването на края на всяка година, започнах да усещам неудовлетворение от нещата, които не бяха наред и които за пореден път се бях надявала да подобря в началото на годината и пак бях недоволна от резултатите. Не че липсваше всякакво подобрение, но далеч не беше това, което търсех. А нещата бяха все едни и същи, година след година. През есента на 2015 г. ми писна, при това много сериозно. Тогава реших, че ще пробвам всичко, което не съм опитала досега, независимо колко странно или невъзможно ми се струва, докато не намеря нещо, което да даде резултат и да видя сериозна, трайна промяна.
Началото: коучингът и откриването на модели
Започнах с коучинг при Зорница Стефанова. От няколко сесии научих доста неща, но когато погледна назад днес, това, което ми е било най-полезно, е откриването на модели и прилагането им в различни области от живота ми. Какво имам предвид? Упражнението е просто: припомняме си нещо, в което сме имали успех – независимо дали е било приготвянето на ястие, организирането на служебно събитие или нещо друго. Анализираме го до най-дребните детайли: какво, кога и как точно сме направили, за да стигнем до успеха. След това анализираме по аналогичен начин във възможно най-големи подробности нещо, което не ни се получава. Когато открием разликите, опитваме да приложим успешния модел от едната дейност към другата. Учудващо е колко подобни са моделите на един човек за успешно извършване на различни дейности и колко преносими са те от една дейност към друга.
Вариант е и да моделираме друг човек, който е постигнал успех в област, към която се стремим. В този материал можете да видите един добър пример.
Катализаторът: НЕсеминарът, който промени всичко
Скоро след последната коучинг сесия видях някъде из Facebook, че в Софтуерния университет ще гостува нов и непознат за мен лектор за кратък вечерен семинар, на който ще говори за личностно развитие и как да изкарваме пари от мечтата си. Човекът се казваше Юли Тонкин. Не бях чувала за него досега и ми стана интересно. Лекцията му беше доста по-дълга от обявеното, но се забавлявах много, не усетих как мина времето и в края ѝ се чувствах страхотно заредена и мотивирана. Започнах да следя блога на Юли и скоро след това той обяви, че в началото на 2016 г. ще направи най-голямото събитие за личностно развитие в България, което ще се казва „НЕсеминарът“ и ще събере 1500 души. Реших, че ще ми бъде интересно да послушам Юли по-дълго (цял ден). Освен това ми се искаше да видя как се случва нещо подобно, което досега не е правено в България. Големите успехи на другите много ме мотивират, защото са доказателство, че постигането на големи цели е възможно. А ако някой друг успява да го направи, защо да не мога и аз?
Отидох с очакването да се забавлявам и мотивирам за новата година, но не предполагах, че ще чуя нещо ново, което досега не съм знаела или че ще усетя по-различен ефект от други подобни събития. Излъгах се и се радвам, че стана така. 🙂 След това събитие осъзнах няколко важни неща, които не бях разбирала напълно и които изиграха основна роля за постиженията ми през годината.
- Бях пристрастена към мазното и сладкото и ги използвах за успокоение в стресови ситуации. Второто го знаех, но първата част от изречението осъзнах едва тогава. Бях обиколила доста диетолози и специалисти по хранене, които по всякакви начини се опитваха да ми набият в главата колко е полезно да ям определени храни и колко са вредни други. Успехът беше само временен. На събитието Юли направи асоциация с клетките на човешкото тяло, като ги представи като множество миниатюрни човечета, които ни служат и които ние убиваме с вредната храна. Продължи да разказва толкова образно и въздействащо какъв ужасяващ убиец е мазната баничка може би 30 минути. Нямаше как да не се отвратя. Още на следващата седмица установих, че не ми се яде сладко така, както преди. Започнах да се наблюдавам по-внимателно и подозрението ми се потвърди: желанието ми да ям вредни храни под стрес беше изчезнало! Няколко месеца изобщо не ядох сладко, а след това вкусът ми, общо взето, се нормализира. Прияжда ми се сладко от време на време, но вече не мога да изям цял шоколад наведнъж, дори и много да се постарая, а банички, тестени закуски, бях хляб и пакетирани храни напълно спрях да ям от раз след събитието, без никакво усилие. Просто не ми се приядоха никога повече, а ако ги видя в магазина, дори не ги възприемам като нещо, годно за ядене.
- По същия начин постепенно започнах да се отнасям по-отговорно с парите си, да планирам източниците си на приходи и разходите си. Няколко месеца по-късно започнах да намалявам дълговете по кредитните си карти (нещо, което рядко бях успявала да направя за повече от месец досега), а към края на годината вече имах и пари, които да инвестирам, без да съм увеличила значително приходите си. И това стана благодарение на една от странните асоциации на Юли. Той представи парите като армия от войници, които ние като техни командири насочваме в определени от нас мисии. Явно нещо толкова откачено като това сравнение ми беше необходимо, за да проумея най-сетне колко глупаво съм постъпвала до момента, харчейки голяма част от парите си за неща, които нито ми носят особено удоволствие, нито сигурност – парите просто изчезваха и дори не можех да кажа за какво.
- Последното осъзнаване беше започнало още по време на коучинг сесиите ми със Зори, но се затвърди съвсем след НЕсеминара. След като осъзнаем какво искаме или след като научим нещо ново, трябва да действаме. До онзи момент предимно учех и все не се чувствах готова да приложа наученото. Юли през цялото време наблягаше на нуждата да действаме, и то в стил, подобен на Стив Балмър. Доста прилики намирам между сценичното поведение на двамата, като гледам това видео. 🙂
Юли снима много видео и в един от клиповете си споделя техниката, с която работи в описаните по-горе примери: котвата или създаването на силни асоциации, които да работят за нас. Странните сравнения, които той прави на клетките в тялото и на парите с хора, привличат вниманието, защото са много необичайни, а комбинацията от тази странност и силната емоция, с която я представя, създава толкова силни котви, че и до ден днешен ми е достатъчно само да усетя миризмата на мазна баница от павилион за закуски, за да ми се повдигне, а преди години изяждах по две от типичните окъпани в олио банички за закуска всеки ден. Резултатът е постигнат. 🙂 Ако искате да пробвате нещо подобно сами, опитайте да си създадете силна отрицателна асоциация с нещо, което искате да избягвате или обратното – да асоциирате нещо полезно за вас с друго, което е силно положително и ви радва изключително много.
Докато съм още на темата, споделям, че на 14 януари ще бъде второто, още по-голямо издание на „НЕсеминарът“ – този път с 2500 души. Реших да проверя как ще се чувствам на това събитие година по-късно, когато вече знам и прилагам повечето от нещата, за които ще стане дума и виждам първите резултати. Ще бъде интересен експеримент и нямам търпение да видя резултата този път.
Да се върнем в средата на януари 2016 г., когато се прибрах вкъщи в големия сняг (който май ще стане традиция за всеки НЕсеминар 🙂 ) и реших да продължа с упражненията, които правихме на събитието, но да ги развия в собствена система за поставяне на цели и измерване на резултати.
Стратегията и системата: с цели, задачи и измерване на резултати към прогрес
Основите
Първата ми задача беше да разгледам основните области, в които исках подобрение и да определя точно какъв резултат искам във всяка от тях. Отделих време да си го представя с достатъчно подробности, да го дефинирам с точност и дори си направих vision board за всяка от целите. (Pinterest е подходящ инструмент за целта, а какво е vision board, защо работи и как да си го направите можете да прочетете в този материал.)
След това определих какви действия трябва да предприема и в каква последователност във всяка от областите, така че да постигна резултат. Всички действия разбих на още по-малки действия, където беше възможно, докато стигна до най-малките подробности под формата на конкретни неща, които мога да включа в списъка си със задачи за всеки ден.
Управление на времето според целите и приоритетите
Последната стъпка беше да направя така, че действията да станат част от ежедневието ми. Обикновено най-трудната част от предприемането на действие е включването на новите неща в графика ни за деня, който вече е дотолкова препълнен със задачи, че на пръв поглед нямаме време за нищо ново. Затова действах максимално радикално. Създадох си изцяло нова система за управление на времето, която да отговаря на следните основни критерии:
- Да съответства на целите ми и да ми дава сигурност, че нещата, които правя всеки ден, допринасят за тях.
- Да ми оставя време за всичко, което е важно за мен.
- Да не ми се налага да мисля за целите си всеки ден. Ако постоянно се питаме дали това, което правим в момента, съответства на целите и приоритетите ни, нещата бързо стават прекалено сложни и времеемки и се връщаме към старите си навици за управление на времето (които в повечето случаи обслужват приоритетите на някой друг, а не нашите собствени).
- Да не ми оставя много свобода за взимане на решения. Ако имаме избор дали да направим нещо трудно, но полезно за нас, много по-лесно е да го отложим, на следващия ден пак и пак… и така и никога да не се заемем с него. Ако решението е взето веднъж и след това само трябва да го спазваме, с времето то става автоматично и се превръща в навик.
В системата, която си изградих, всеки ден е разделен на няколко времеви сектора. Всеки сектор съответства на една област от живота и съответните ѝ дейности: работа, забавления и почивка, срещи с приятелите и семейството, грижи за здравето и др. В зависимост от това колко е важна дадената област за мен в този момент, тя е по-напред от останалите в дневния график и нейният времеви сектор е по-голям, доколкото това е възможно и практично. За дейностите, които не е необходимо да се извършват всеки ден, също е отделен сектор, в който са класифицирани различни дейности в зависимост от деня от седмицата.
Например, секторът „Работа“ се повтаря всеки ден от понеделник до петък и е с продължителност 8 часа. (За повечето работещи хора вероятно ще бъде така.) Вътре в него имам подсектори, подредени и разграфени по подобен начин, за целите и задачите, които имам в работата (най-просто казано: по един час за всеки от проектите, по които работя, като след изтичане на съответния час всички останали задачи по съответния проект се прехвърлят в плана за следващия ден). Секторът „Здраве“ е с размер два часа, но не се повтаря в графика ми всеки ден, а четири пъти в седмицата. Тъй като здравето е най-приоритетно за мен в момента, то е на първо място в графика ми, преди всички останали задачи. През три от четирите дни в него влизат тренировките ми (включително и пътуването до залата и обратно към вкъщи), а четвъртият ден е запазен за годишни профилактични прегледи, когато имам такива, разходка, пробване на нов спорт, допълнителна тренировка, ако имам повече енергия или просто почивка.
След като съм определила основните области, времеви сектори и продължителността им, всеки ангажимент и задача се вписва в графика, като не бива да отнема повече време, отколкото се полага на съответната област. Ако искам или трябва да се заема с нещо ново, го класифицирам в съответния сектор. Ако има място за него, проблем няма. Ако обаче се установи, че секторът вече е пълен с други планирани задачи, трябва да избера дали да се откажа от новото нещо, защото нямам време за него, да опитам да го съчетая с нещо друго или да избера от какво друго да се откажа, за да вместя новото. Отново пример със сектор „Здраве“: една седмица ми се наложи да отида на два прегледа в различни дни при различни лекари. Нямаше как да отложа нито един от двата, затова пропуснах една от тренировките си и отидох на лекар във времето, което ми се освободи.
Разбира се, има и дни, в които се налага да се свършат множество спешни задачи, които не могат да се отложат или класифицират. Дори и тогава се опитвам да спазвам графика и времевите съотношения, доколкото е възможно, а когато не се получава, просто продължавам на следващия ден или когато натовареният период отмине.
През 99% от времето не само успявам да спазя графика, но е и много по-лесно и бързо да действам по този начин, защото не губя време всеки ден във взимане на решения какво и кога да правя днес, а изпълнението на задачите, които ме доближават до постигането на целите ми, става неусетно. Допълнителен бонус: никоя област от живота ми не е пренебрегната и освен при изключителна спешност, няма как да изпадна в ситуация, в която да отложа тренировка заради работен ангажимент или да нямам време за срещи с приятели, защото съм на лекар или работя. При стриктно спазване на тези правила за цяла година имах само пет дни, когато заради здравословни проблеми и ангажименти пропуснах почти всичко останало и само една пропусната тренировка заради служебна среща.
Инструментите
Инструментите, които използвам, за да си помагам в планирането на времето, също са максимално прости и достъпни онлайн от всяко устройство:
- Trello за записване на задачите с отделен борд за всяка област: здраве, лични задачи, работа и т.н.
- Toggl за отчитане на времето. Стартирам таймера, когато започна с дадена задача и следя времето. Когато изчерпам времевия лимит за този тип задача, минавам на следващата в графика.
- Google Calendar за ангажиментите, които имат фиксирани дата и час. Всичко останало е плаващо, но правилото си остава: задачите винаги се вършат в определената последователност по сектори и за не повече време от планираното за всяка.
Отчитане на резултатите
Доброто разпределение на времето е ОК, но как да сме сигурни, че не „въртим на празен ход“, а задачите, които изпълняваме, ни носят необходимите резултати? Чрез данни и отчитането им.
За всяка от целите съм си съставила максимално опростена електронна таблица, в която съм записала крайната цел и периодично (на дневна, седмична или месечна база, в зависимост от целта и типа данни) въвеждам:
- дата на записа;
- показател;
- състояние в момента;
- предприети действия, свързани с резултата, както и други фактори, които са се случили през периода и са имали влияние върху него.
Например, за една от целите ми – достигане на здравословното тегло за моя ръст и разрешаване на породените от него проблеми – на седмична база записвам следното:
- Тегло.
- Обиколки. Записвам ги, откакто започнах да тренирам. Така се мерят обиколките, които имат значение като фитнес резултати. Когато потърсих материали за мерене на обиколки, Google реши да ме осведоми и „как да измеря теглото на прасето с сантиметар“ и не се сдържах да не го споделя, като предпочитам да не го считам за намек от страна на Google за моята визия или анатомия. 😀
- Кръвно налягане. Докато имах проблеми с него, го мерех редовно. Вече нямам, така че тук вече записвам, само ако усетя симптоми на прекалено високо или ниско кръвно.
- Хранене. Докато се науча да се храня правилно, записвах ежедневно абсолютно всяко нещо, което изям. Сега отчитам само по-сериозните отклонения, например ако през седмицата съм била на рожден ден, където съм яла торта и съм пила алкохол, което обикновено не правя.
- Необичайни дейности и други фактори, например болести, допълнителни физически натоварвания или пропуснати такива, които са били планирани за седмицата.
Имам записани и целевите стойности, така че да мога да направя сравнения с тях. Така веднага мога да видя как се движа, да взема мерки, да установя дали правя нещо, което ми пречи (и да го коригирам) и да забележа веднага, ако нещо не е в ред, за да потърся помощ от треньора ми или от лекар.
Веднъж в месеца имам 3-часов сектор в работния план, през който правя преглед на всички данни. Ако се установи, че нещата, които правя, не дават резултати, правя корекция в плановете си, като включвам нови действия, които да пробвам или планирам как да придобия нови знания по съответната тема, ако са ми необходими такива, за да планирам и изпълня новите действия. След това продължавам да следя резултатите. А ако всичко работи, както се очаква, продължавам по плана от предходния месец.
Инструментите
До момента инструментът ми е един: електронните таблици на Google. Удобни са за въвеждане на числа, сравнения и изчисления и мога да ги споделям с други хора. Например, финансовите планове и резултати на бизнеса ми са споделени с колегите от екипа, а таблицата, в която записвам теглото и мерките си – с треньора ми.
Отскоро експериментирам с приложението Exist, което събира още данни и прави интересни корелации между тях, например че съм се чувствала по-добре в дните, когато към излизала навън и съм посещавала по-голям брой различни места. Все още обаче е рано да споделя дали ми помага с нещо повече от това да ме забавлява с интересни статистики.
Още малко помощ онлайн:
- Тази статия дава интересни идеи как да приложим геймификация в ежедневието си, за да се стимулираме допълнително за постижения. Целите ми засега са толкова вдъхновяващи сами по себе си, че гоненето им още не ми е станало досадно, но съм пробвала подхода от статията преди време, когато ми се е налагало при скучни работни задачи и потвърждавам, че работи.
- Ако сте добре с английския и сте съгласни да споделите целите си публично, препоръчвам да се включите в The Monthly Review. Участниците в проекта всеки месец записват как се движат с постиженията си и тези записи се включват в електронен бюлетин, който се изпраща до всички участници по e-mail. Упражнението е полезно, за да видите различни гледни точки към живота, целите и постиженията, да почерпите опит от други хора и да се мотивирате да постигате целите си, защото иначе рискувате излагация пред група симпатични хора. Включена съм от самото начало на проекта. Ако ви е интересно как се справям, ето ги месечните ми „отчети“ в Medium.
За финал: тренировките – постоянството е ключово
След като стратегията ми заработи, нанесох само една съществена промяна през годината, но с много положителен резултат. С написаното по-горе леко развалих ефекта на изненадата, но все пак ще ви разкажа как започнах да тренирам. 🙂
Въпреки че след много усилия успях да започна наистина да ям здравословно, винаги съм мислела, че ако се движа повече, резултатите ще дойдат по-бързо и по-приятно. Дори бях пробвала да отида на фитнес няколко пъти на различни места, като винаги си записвах час с треньор, тъй като нямах идея какво и как да правя. Даваха ми леки упражнения, само за раздвижване и всеобщото мнение – на треньорите и на лекарите, с които се консултирах за отслабването – беше, че съм прекалено тежка, за да тренирам. Първо трябвало да сваля поне 10-20 килограма само с хранене. Когато все пак упорствах да пробвам, но ме наболяваше тук-там, ми казваха, че това е нормално за моето тегло и в крайна сметка приех, че съм прекалено пълна, за да тренирам.
Докато сваля заветните 10 кила, все пак хвърлях по едно око на популярните български сайтове за фитнес и здравословно хранене. Постепенно се ограничих до един блог: този на Live to Lift, заради чувството за хумор, с което пишат и научното основание на съветите, които дават. Казах си, че като не мога да тренирам, поне мога да се надъхвам, докато ми дойде времето. 🙂 Нямаше как да пропусна, че се грижат преди всичко за здравето, като философията им за това кое е здравословно съвпада с моята, че са много умерени в съветите си и не залитат по крайности в храненето (от които на мен вече ми беше писнало) и че при тях тренират много хора от ИТ и онлайн бранша, дори започнах да срещам истории за мои познати, които тренират с Live to Lift и постигат много добри резултати. Накратко, geeks в областта на фитнеса – точно мой тип хора. Единственото, което не ми се вярваше, беше твърдението им, че е възможно всеки да тренира, без да го боли.
Междувременно имах упорити болки в кръста, които през лятото на 2016 започнаха да стават все по-досадни. Както и към края на 2015, когато ми беше писнало от всичко, така през август си казах, че няма какво да загубя, ако опитам една консултация и с тях. Може да боли, но поне има шанс да спре рано или късно. Точно тогава бях на компютъра и им писах веднага, за да не взема да премисля и да се откажа.
Насрочиха ми консултация с Цецо Недев, който трябваше да провери какви движения мога да правя и ставам ли за тренировки. За моя изненада се оказа, че мога да правя почти всичко, и то без да ме боли! За начало правих упражнения вкъщи около месец, след това започнах с две тренировки в зала седмично, а от около месец вече са три. Даже и в блога писаха за мен. 🙂
И от тренировките научих някои неща, които на пръв поглед нямат много общо със спорта:
- Когато ми дойде идея за действие (както беше, когато реших да си насроча първата консултация), трябва да го направя бързо, преди да съм се отказала. Тази статия обяснява по-подробно защо е така.
- Постоянството за дълъг период от време носи по-добри и трайни резултати от прекомерното усилие за кратко. Имам какви ли не опити за „здравословно“ хранене зад гърба си, които го потвърждават. В крайна сметка, единственият начин, чрез който свалих и килограми, и сантиметри от обиколките, беше редовното трениране в комбинация с разумно хранене, без да прекалявам с нищо. (Ако ми се прияде шоколад, ям по всяко време. Но като знам, че не ми е забранен, не ми се яде толкова, че да прекаля. 🙂 ) И процесът продължава, като почти не го усещам. Свикнала съм с тренировките, натоварването се увеличава толкова плавно, че не ми тежи и от време на време се изненадвам приятно, че дрехите са ми станали още малко по-широки.
- Много често се оказва, че човек е способен на повече, отколкото мисли. Трябва да се предизвиква (разумно и без да прекалява, разбира се), за да разбере докъде може да стигне.
И така приключи 2016. Време е да видим какво ще ни донесе 2017. Ще се радвам догодина да споделите, че тази дълга публикация ви е помогнала да постигнете нещо отдавна желано през изминалата година. Успех!
Допълнение от 15 септември 2017 г.
След като написах публикацията по-горе, множество хора ми писаха с въпроси относно системата за продуктивност, която съм разработила и прилагам. Поради големия интерес със Зорница решихме да разработим онлайн обучение, което представя системата за продуктивност и позволява да си изградите своя собствена. Обучението е в процес на разработка и ако си го вземете сега, не само ще бъдете сред първите, които ще го получат, а и то ще бъде ваше на 3 пъти по-ниска от редовната цена. Вижте повече подробности и си вземете достъп от сайта на обучението.
Pingback: Запознайте се със Свръхчовека - Георги Ненов - Сайтът на Силвина
Чудесен отчет. Поздравявам те и ти желая още по-удовлетворяваща и приятно изненадваща 2017!
Благодаря, Дари! Подобно и на теб!
Pingback: 9 месеца тренировки и какво научих от тях - Сайтът на Силвина
Pingback: Два експеримента за повече продуктивност, които си струва да направите (и да превърнете в навици) - Сайтът на Силвина
Pingback: Как да увеличим продуктивността си... и защо? - Сайтът на Силвина
Pingback: Здравей, 2019! - Сайтът на Силвина