Миналата седмица покрай създаването на една нова Facebook група (влизайте в нея, ако се интересувате от темата за продуктивността – тепърва ще четете интересни неща) си припомних тази публикация. Повечето неща, които съм описала в нея, все още правя редовно и дават резултати, но се замислих за едно от тях, което ми беше напълно ново: тренирането.
Започнах да тренирам с този човек (a.k.a. Цецо) от този екип през септември миналата година. Преди да отида на консултация при него, не си бях помисляла да стъпя във фитнес зала, още по-малко бях очаквала, че ще ми хареса. И то толкова, че да ходя по два, а няколко месеца по-късно – и по три пъти в седмицата, дори и при студ от -20 градуса, при който по принцип не мърдам от бюрото, гушнала печка духалка с едната ръка, докато тракам по клавиатурата с другата. 🙂 Обаче точно това стана: вече 9 месеца тренирам, все още ходя в залата с желание и с удоволствие и резултатите малко по малко стават все по-добри.
Друго, което не бях очаквала, когато започнах да тренирам, беше това, че ще науча нови неща. Нямам предвид лицева опора, планк или как да вдигна пудовка колкото половината си тегло без проблем. (Последното всъщност не бях очаквала, но и него научих. 🙂 ) Имам предвид неща, които на пръв поглед нямат нищо общо с фитнеса или със спорта изобщо, а могат да се приложат и в много други сфери от живота. Например:
- Дисциплината е трудно нещо, ако човек трябва да взима едно и също решение отново и отново, преди да го е превърнал в навик. Затова много помага да вземеш решението, че ще правиш нещо редовно, да си го отбележиш в календара веднъж като повтарящо се събитие и след това само да правиш написаното, вместо да решаваш всеки път кога точно да го направиш.
- Нещата стават много по-лесни, когато човек не ги взима прекалено насериозно и е спокоен. Цецо е написал цяла статия по темата, която си струва да се прочете. И наистина действа така, както е описал – поне досега, каквато и простотия да съм направила, не е преставал да си е все така спокоен.
- Фитнес залите наистина се напълват с хора през януари (след новогодишното „От утре почвам да отслабвам“) и в началото на юни („Морето идва!!!“). И две седмици по-късно повечето от тези хора изчезват. Вицовете на тема отслабване били истина! 😀 За съжаление на тези хора, повечето хубави неща се постигат бавно и с постоянство. За сметка на това, ако не се отказваш, в повечето случаи резултатът няма друг избор, освен да дойде.
Много ще се радвам, ако съм успяла да убедя още някого, че тренирането е нещо хубаво, което дава резултати и че не е нужно да е гадно и мъчително. Същите хора, с които тренирам, започнаха една инициатива, наречена „30 за 30“, с която целят да мотивират един милион българи да тренират всеки ден (с леки упражнения, няма нищо страшно 😉 ) в продължение на един месец. От сайта на инициативата можете да си свалите примерни упражнения и насоки и да пробвате. Ще се радвам да споделите след месец как ви се е отразило.