Два експеримента за повече продуктивност, които си струва да направите (и да превърнете в навици)

Както съм споделяла и преди, много обичам да взимам идеи от успешни хора и да ги пробвам в ежедневието си. Днес ще ви насоча към два експеримента, които не само изпробвах, а от няколко години са ми постоянни навици и горещо ги препоръчвам на всеки.

Тим Ферис: 21 дни без оплакване

Наскоро излязох с приятелка, с която сме близки, но не се бяхме виждали отдавна. Споделих ѝ някои неща, които не вървят добре при мен напоследък. На пръв поглед нищо странно… освен това, че в един момент усетих, че тя се вайка колко лошо нещо се е случило на мен, а аз я убеждавам, че не е чак такъв проблем и че може да се реши еди как си. 🙂

Днес в „Tools of Titans“ на Тим Ферис прочетох за експеримента от 21 дни без нито едно оплакване, спомних си, че го бях правила доста отдавна, когато той писа за него в блога си… и пак се изненадах, когато си спомних, че преди около три години започнах експеримента и две седмици по-късно забравих за него, защото… да не се оплаквам вече ми беше станало навик и нямаше нужда да си го напомням!

Експериментът е точно толкова прост (на първо четене), колкото звучи: изкарвате 21 дни, без да се оплачете нито веднъж, на никого, никъде (нито онлайн, нито офлайн, нито дори на себе си наум), от нищо. Тим дефинира „оплакване“ като „изказване на негативно мнение без конструктивно предложение за решение на проблема“. Например, оплакване е „Днес колегата Х пак ми загуби цял час в празни приказки“, докато „Днес минах покрай бюрото на Х и загубих един час в празни приказки, повече няма да ходя при него, преди да си свърша важната работа за деня“ не е, защото съдържа вариант за решение на същия проблем в бъдеще, а не е просто мрънкане.

Както писах по-горе, още на втората седмица от експеримента забелязах нещо интересно, което според мен е основната му цел: докато преди началото му при някоя кофти случка автоматично ми идваше наум да се оплача, когато разказвам за нея, след 14 дни беше станало обратното. Първата мисъл, която ми идваше наум по повод случката, беше не проблемът, а решението и без да се замисля, разказвах както за проблема, така и за решението (както във втория пример по-горе). Няколко години по-късно вече се случва дори да пропусна проблема и да започна да обяснявам направо решението. Недостатъкът на този вариант е, че понякога е странен и объркващ за събеседника, но поне е по-приятен от това да му се жалвам. 🙂

Разбира се, и аз съм човек и не винаги успявам да спазя правилото „без оплаквания“ на 100%. Случва ми се да съм много отчаяна и да помрънкам, но това вече става само след като съм обмислила всички възможни решения на даден проблем и не съм намерила изход от него, а не като първосигнална реакция. И дори тогава в 99% от разговорите питам събеседника за мнение, съвет или решение и само в 1% от случаите искам просто да ме изслуша.

Стив Павлина: 30 дни без нотификации

Наскоро друг мой любим блогър – Стив Павлина – обяви най-новия си експеримент: изключва всички звукови, светлинни и вибриращи нотификации на телефона си и на останалите си свързани с Интернет устройства за 30 дни. Идеята на експеримента е да върши нещата през деня по собствения си план, вместо да реагира на момента на нещата, които някой друг иска от него да направи (например някой приятел, който му е изпратил SMS или Instagram, които държат той да отвори приложението точно сега). Планът му включва и преглед на получените нотификации, но през определено от него самия време от деня, а не в момента, в който ги получи.

Като за техничар, аз си взех смартфон доста късно: някъде през 2011 г. За около месец установих, че откакто имам това устройство, успявам да свърша доста по-малко неща през деня отпреди, по-трудно се концентрирам и постоянните звукови сигнали ме побъркват. Затова започнах да спазвам следните правила:

• Всички светлинни индикации и вибрации на телефона са изключени и не се включват никога.
• Всички звукови нотификации с изключение на тези за Slack, гласово повикване и SMS са винаги изключени. Визуалните нотификации от всички останали приложения остават включени и си стоят като непрочетени, докато не реша да ги прегледам накуп (което правя 1-2 пъти дневно, след като съм свършила планираните важни задачи за деня). Когато е много важно да се концентрирам върху някоя задача, изключвам и звука на обажданията, Slack и SMS-ите, но в повечето случаи ги оставям включени, за да мога да реагирам максимално бързо, ако ме търси близък, колега, клиент или партньор (а тъй като дружа и работя с хора, които ценят моето и своето време, това не е често и се случва само в наистина спешни случаи – през останалото време си пишем по e-mail, във Facebook или други онлайн канали в удобно за всяка от страните време, а не на секундата).
• Горното правило важи и за e-mail – както на телефона, така и на компютъра ми. Нямам звукови нотификации за e-mail и обработвам всички получени съобщения по веднъж, максимум два пъти дневно, наведнъж, а не когато пристигнат.
• От 10:00 до 23:00 ч. и когато съм на почивка, всички звукови нотификации, включително и тези за обаждания, Slack и SMS, са изключени през цялото време.

И тук ще призная, че за известно време се отказах от правилото „без нотификации“ под натиска на бивш колега, с когото трябваше да работим по общ проект няколко месеца и който беше втрещен и ужасен: „Ама как така си проверяваш e-mail-а само веднъж дневно? А ако стане нещо спешно?“ През 2016 г. окончателно се върнах към това правило и след като основно благодарение на него за една година имах време да работя на пълен работен ден и да стартирам и поддържам един нов бизнес, а през втората година – още един + трети на път да тръгне съвсем скоро + няколко хоби проекта (признавам, че през втората година напуснах работата на пълен работен ден, но всичко останало си е налице), нямам намерение да го изоставям повече. Мога да ви уверя и че през това време нямаше нищо чак толкова спешно, което да изисква незабавното ми внимание и което да не може да се случи (или да се обърка катастрофално) от това, че не съм реагирала веднага. Ако някой ден реша да се пробвам като пожарникар или в „Бърза помощ“, може и да го премисля отново… макар че дори и тогава най-вероятно ще ме търсят по телефона, а не във Facebook, Twitter или Instagram. 😉

Силно препоръчвам и вие да направите тези два експеримента. Няма да съжалявате, а вероятността да останете много доволни и да продължите експериментите и след задължителните 21 и 30 дни е огромна.