След като наскоро писах за два много полезни експеримента, които препоръчвам, няколко души ми споделиха, че не успяват да издържат 30 дни, без да се оплакват. Не само това: вместо да им помогне, „забраната“ да говорят негативно ги натоварва, защото трупат напрежение в себе си, за което нямат решение, но имат нужда просто да го споделят. Тези разговори ме подсетиха за още един експеримент, който съм тествала в по-ранен период (и който съм срещала препоръчван на толкова много места, че не мога да посоча автора на идеята).
Има и такива периоди и ситуации, в които въпреки най-добрите си намерения, човек има нужда да помрънка. Дори и тогава обаче не е полезно нито за нас, нито за околните да прекаляваме, но колкото по-голямо е напрежението, толкова по-лесно човек прави точно това, без да усети, че е така.
Решението: определено време в графика ви за мрачни мисли и оплакване. Заделяте си определен период от време (между 5 и 30 минути) и го записвате в календара си (не по-често от веднъж дневно). След като сте включили този период в графика си, отлагате всички оплаквания и дори черните мисли за него. Ако мисълта за нещо лошо мине през главата ви по друго време от денонощието, се спирате, напомняте си, че сега не е време за това и ако държите да не я забравите, си я записвате в списък от точки, през които да минете по време на „сесията за мрънкане“.
Когато дойде време за мрънкането, се отдавате напълно на мрачни мисли и мърморите, без да правите нищо друго, докато времето изтече… или докато не ви стане смешно и не се спрете сами. 🙂 Напълно възможно е това да започне да се случва все по-често и да ви се иска да пропускате „сесии“. Правете го, но без да добавяте допълнителни „извънредни“ такива по друго време. По този начин или постепенно ще се отървете от лошите си мисловни навици, или ако не успеете, ще се тормозите от тях доста по-рядко и по-контролирано.