Продължете към съдържанието

Здравей, 2019!

Ако всичките ти приятели отдавна са публикували равносметките си за изминалата година във Facebook, може би това, че пиша моята чак сега, ти се струва хитър ход да я направя по-видима, след като времето на честитките и снимките на трапези тъкмо премина. 🙂 Всъщност, истината е, че старата година завърши доста натоварено, а и новата започна така, затова и едва сега стигнах дотам да споделя какво се случва.

За последен път писах равносметка в края на 2016. Това беше и краят на новогодишните решения и цели, които се сменяха в началото на всяка година. Оттогава насам си имам няколко основни цели, система, по която ги следвам и… постоянен напредък по всяка от целите.

Макар че работя по едни и същи (големи) цели вече две години, едва през 2018 видях голяма част от резултатите и научих нещата, които споделям по-долу.

  1. Всичко, което си струва да постигнеш, става бавно, обикновено не е лесно и се постига с упоритост, като абсолютно всеки ден правиш по нещо малко в посока към целта и имаш търпението да дочакаш резултата. През цялото това време споделям предимно тогава, когато нещата са се получили, но и трудното не беше малко. През 2018 заживях сама… и оцелях, дори се оказа, че ми се отразява добре. Проектът, който започнах през 2017, стартира, но така и не постигна успеха, който планирах, което ми донесе продължителен стрес и много загуби… а едно онлайн обучение, което тръгна като страничен проект (за да не се налага да разказвам многократно по каква система работя на всички хора, които ми писаха с въпроси след равносметката ми от 2016), се превърна в това, което работя вече втора година, със 100% положителна оценка от всички клиенти, няколко успешни партньорства и предстоящо разширяване на екипа и излизане на бизнеса извън България през 2019. Разреших едни здравословни проблеми, появиха се други в резултат от стреса, но с достатъчно учене, питане и инат съм на прав път и към тяхното разрешаване. Но колкото и бавно да вървят нещата, ако е в правилната посока, си струва да продължаваш. От друга страна, с нещата, които не вървят, каквито и усилия да полагаш, е по-добре да приключиш и да опиташ нещо ново.
  2. Ако имаш голяма цел, особено ако за постигането ѝ ще ти трябват месеци или години, по-малките междинни цели са задължителни. Едната причина за това е, че чрез по-малките цели можеш периодично да проверяваш дали се движиш към голямата, дали стоиш на едно място или нещата са тръгнали назад. Другата причина: много по-лесно е да поддържаш мотивация и да продължаваш, когато от време на време постигаш по нещо и виждаш ясно прогреса си, отколкото когато полагаш усилия ежедневно и целта бавно се доближава, но все не я достигаш. Една от най-лесно измеримите ми цели през 2016 беше да сваля 30 кг. Ако бях изчакала да я достигна, преди да ѝ се зарадвам, още щях да си чакам. 🙂 Вместо това си поставих по-малки, реалистични цели: първо да реша здравословните проблеми, които ми пречат да отслабвам, а след това да свалям по 5 кг в разумни периоди от време, постепенно, докато стигна крайната цел. Все още работя по първата междинна цел, а като бонус през това време успях и да сваля първите 10 кг.
  3. Няма смисъл да откриваш топлата вода сам, ако можеш да наемеш някого, който познава по-добре от теб определена дейност или област на човешките знания, а най-добре ако и вече е минал по твоя път, да ти помогне да стигнеш по-бързо. През 2018 работих с консултанти във всички важни за мен области (здраве, маркетинг, бизнес планиране, позициониране и финанси) и като сравня резултатите с тези, които постигах сама преди това, съжалявам, че не съм го направила по-рано. Щях да си спестя много усилия, време и пари. Но… по-добре късно, отколкото никога.

А сега е време да видим какво ще науча от 2019. 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.