Ако всичките ти приятели отдавна са публикували равносметките си за изминалата година във Facebook, може би това, че пиша моята чак сега, ти се струва хитър ход да я направя по-видима, след като времето на честитките и снимките на трапези тъкмо премина. 🙂 Всъщност, истината е, че старата година завърши доста натоварено, а и новата започна така, затова и едва сега стигнах дотам да споделя какво се случва.
За последен път писах равносметка в края на 2016. Това беше и краят на новогодишните решения и цели, които се сменяха в началото на всяка година. Оттогава насам си имам няколко основни цели, система, по която ги следвам и… постоянен напредък по всяка от целите.
Макар че работя по едни и същи (големи) цели вече две години, едва през 2018 видях голяма част от резултатите и научих нещата, които споделям по-долу.
- Всичко, което си струва да постигнеш, става бавно, обикновено не е лесно и се постига с упоритост, като абсолютно всеки ден правиш по нещо малко в посока към целта и имаш търпението да дочакаш резултата. През цялото това време споделям предимно тогава, когато нещата са се получили, но и трудното не беше малко. През 2018 заживях сама… и оцелях, дори се оказа, че ми се отразява добре. Проектът, който започнах през 2017, стартира, но така и не постигна успеха, който планирах, което ми донесе продължителен стрес и много загуби… а едно онлайн обучение, което тръгна като страничен проект (за да не се налага да разказвам многократно по каква система работя на всички хора, които ми писаха с въпроси след равносметката ми от 2016), се превърна в това, което работя вече втора година, със 100% положителна оценка от всички клиенти, няколко успешни партньорства и предстоящо разширяване на екипа и излизане на бизнеса извън България през 2019. Разреших едни здравословни проблеми, появиха се други в резултат от стреса, но с достатъчно учене, питане и инат съм на прав път и към тяхното разрешаване. Но колкото и бавно да вървят нещата, ако е в правилната посока, си струва да продължаваш. От друга страна, с нещата, които не вървят, каквито и усилия да полагаш, е по-добре да приключиш и да опиташ нещо ново.
- Ако имаш голяма цел, особено ако за постигането ѝ ще ти трябват месеци или години, по-малките междинни цели са задължителни. Едната причина за това е, че чрез по-малките цели можеш периодично да проверяваш дали се движиш към голямата, дали стоиш на едно място или нещата са тръгнали назад. Другата причина: много по-лесно е да поддържаш мотивация и да продължаваш, когато от време на време постигаш по нещо и виждаш ясно прогреса си, отколкото когато полагаш усилия ежедневно и целта бавно се доближава, но все не я достигаш. Една от най-лесно измеримите ми цели през 2016 беше да сваля 30 кг. Ако бях изчакала да я достигна, преди да ѝ се зарадвам, още щях да си чакам. 🙂 Вместо това си поставих по-малки, реалистични цели: първо да реша здравословните проблеми, които ми пречат да отслабвам, а след това да свалям по 5 кг в разумни периоди от време, постепенно, докато стигна крайната цел. Все още работя по първата междинна цел, а като бонус през това време успях и да сваля първите 10 кг.
- Няма смисъл да откриваш топлата вода сам, ако можеш да наемеш някого, който познава по-добре от теб определена дейност или област на човешките знания, а най-добре ако и вече е минал по твоя път, да ти помогне да стигнеш по-бързо. През 2018 работих с консултанти във всички важни за мен области (здраве, маркетинг, бизнес планиране, позициониране и финанси) и като сравня резултатите с тези, които постигах сама преди това, съжалявам, че не съм го направила по-рано. Щях да си спестя много усилия, време и пари. Но… по-добре късно, отколкото никога.
А сега е време да видим какво ще науча от 2019. 🙂