Когато започнах да се занимавам с продуктивност и обявих, че работя по онлайн обучение на тази тема, няколко души ми се оплакаха, че и в момента работят много и не искат да се превръщат в роботи, които никога не спират. Тогава се замислих: какво всъщност означава да си истински продуктивен?
Ето какво ще намериш, ако потърсиш „продуктивност“ в Уикипедия:
Продуктивност, също и производителност, е показател на измерването на ефикасността на продукцията в икономиката. Продуктивността е съотношението на продукта на продукцията към материалите или единиците, необходими за нейното производство.
По подобен начин и аз дефинирам личната продуктивност, на която уча хората. При организирането на личните задачи „материалът“, необходим за „производството“, обикновено е времето през работния ден, а „продукцията“ е крайният резултат от нашата работа: написана статия или книга, проведено обучение, ремонтиран автомобил, излекуван пациент… Накратко, да бъдеш продуктивен в ежедневието означава да постигнеш максимален резултат с минимален разход на ресурси: време, усилия и/или пари.
Обикновено стигаме до извода, че трябва да променим нещо в личната си продуктивност, когато часовете в денонощието започнат да не ни достигат и когато разберем, че повечето работа невинаги е начинът да постигнем повече (освен ако не се стремим към „прегаряне“). Вместо това трябва да работим не повече, а по-умно. Твърдя го от личен опит и както често се случва, придобих го едва когато „си счупих главата“. 🙂
Годината беше 2008, а аз бях редактор на списание .net. Работехме заедно с главния редактор, като аз правех част от преводите на материали от британското издание, отговарях за контактите с голяма част от българските автори и пишех авторски материали. Главният редактор се грижеше за финалния преглед на материалите, за цялостното оформление на броя и за още един куп технически задачи. Бяхме малък екип и когато се появяха още неща, които нямаше кой да свърши, просто ги разпределяхме помежду си и… работехме повече.
Няколко месеца след като станах част от екипа на списанието, издателят (и мой пряк началник) ме повика на среща в офиса си. Съобщи ми, че главният редактор напуска и ме попита дали мога да поема и неговата работа, заедно с моята. Казах, че след няколко часа ще дам отговор. Седнах, изчислих колко време отнема всяка задача, която всеки от двамата редактори изпълнява, взех предвид и сроковете, в които всяко нещо трябва да бъде изпълнено, така че всеки брой от списанието да излиза навреме… и се оказа, че за да съвместя двете длъжности, ще трябва да работя по 22 часа на денонощие, включително и през уикендите.
Сигурно мислиш, че след това откритие дадох отговор „не“? Не стана така. 🙂 Вместо това реших да помисля още малко. Разгледах всяка задача възможно най-критично и се запитах: защо отнема толкова време и има ли начин да постигнем същото качество, но като вложим по-малко време? Оказа се, че е възможно – просто не се бяхме замисляли за това досега, защото не се беше налагало. С комбинация от оптимизация на процесите и делегиране на част от задачите на външни подизпълнители останахме с един редактор (аз), който да работи по 8-10 часа дневно, а в събота и неделя дори можеше да почива. 😉
Бързам да разсея и още един мит, който съм чувала по повод стремежа към продуктивност: човек, който се старае да намали времето, през което работи, не е задължително мързелив. Няма нищо лошо в това да работиш, за да живееш, а не да живееш, за да работиш, колкото и да харесваш работата си. 🙂 Мързелив е този, който не иска да работи изобщо, а не този, който се стреми да оптимизира вложеното в работа време и да използва освободените часове по свой избор. Нещо повече, качеството на работата на втория е много вероятно да се увеличи точно заради възможността да си „поеме въздух“, да измисля нови идеи или просто да си почива.
Припомням ти и няколко интервюта, които взех по тази тема от хора, които за мен са пример за продуктивни и умно работещи хора:
А ти какво мислиш? Сподели в коментарите.