Как да работим умно: Майк Рам

Винаги съм харесвала максимата „работи по-умно, а не по-здраво“. В дайджеста на предприемача се старая да публикувам линкове към материали, които дават съвети в тази насока, а наскоро ми дойде наум и да интервюирам няколко успешни българи, които работят на този принцип. Първите покани за интервюта изпратих до експертите в „Един въпрос“, а първият, който ми отговори, беше Майк Райм.

Майк Рам е лектор и треньор по меки умения, създател и водещ на всички обучения в школата по презентационни умения „По стъпките на Дракона“. Работил като софтуерен инженер, мениджър на проекти и маркетинг специалист, днес Майк е собственик на консултантска компания „РамСофт“, където води обучения по мениджмънт и управление на проекти, презентиране и бизнес комуникация, Интернет маркетинг и лична продуктивност.

Майк е ментор-доброволец на ученически компании към „Джуниър Ачийвмънт България“, блогър и лектор в редица семинари и конференции като “SEO конференция“, “E-Manager” и „Ninja Presenter”. Участва като съавтор на книгата за личен брандинг и блогване „Блогопедия“ и в книгата „100 маркетинг приказки“.

Неговата философия е вдъхновена от големия кун-фу майстор Брус Лий, според когото успехът идва при онези, които тренират най-усилено.

Ето и какво ми сподели Майк относно работата, продуктивността и личната ефективност.

---

Какво означава лично за теб да работиш много и какво – да работиш умно? Как намираш баланса между двете и какво според теб е „много работа“?

Конфуций е казал: „Намери си работа, която обичаш и няма да работиш никога повече“. Напълно споделям неговата философия. Когато работата е нещо, което ти доставя удоволствие, това не може да се нарече работа. За съжаление, понякога се налага да правим неща, които не са ни много приятни, но са част от бизнеса и се налага да ги свършим, ако искаме да печелим пари, доверието на клиента и други важни стратегически цели. Когато ми се понатрупа повече такава работа „по необходимост“, значи имам да работя много.

Умната работа е да можеш да делегираш такива задачи на другите, за да можеш ти да се занимаваш повече с нещата, които умееш и които ти харесват повече. Тук си признавам, че на моменти забравям да делегирам и се впускам да свърша всички задачи, което не е добре. Не е умно. От друга страна си казвам: като не ме кефи дадена задача, все пак е по-добре да я свърша аз, отколкото да мъча някой друг с нея. Това също не е много умно, но се опитвам да се поправям.

В действителност, в делегирането няма нищо лошо – със сигурност има други хора, които могат да свършат работата по-добре от теб, по-евтино от теб, а може и да им доставя повече удоволствие. Така че да работиш умно за мен е да умееш да делегираш задачи на другите, а за себе си да оставяш само онези неща, които можеш да правиш бързо, качествено, които ти доставят удоволствие и носят най-много пари.

Как определяш приоритетите си и как решаваш върху какво да работиш?

Най-напред предпочитам задачите, които ми носят удоволствие и удовлетворение. Но понякога се налага на първо място да слагам тези, които носят най-много пари. Защото парите са двигателят на бизнеса и ако един бизнес не може да поддържа постоянен паричен поток, скоро ще загине.

Другото, което практикувам, е комбинирането на дълги и сложни задачи с бързи и леки. Така, след като съм положил доста усилия за нещо важно, след това си почивам с няколко бързи телефонни разговора или имейла. Но в плана се отбелязва значителен прогрес, което ме изпълва с удовлетворение.

Как протича един твой типичен работен ден?

Сутрин, противно на съветите на много мъдри хора, си проверявам пощата и Фейсбука. За мен Фейсбук е източник на новини и основен комуникационен канал, така че ако има някакви важни или спешни съобщения, трябва да знам. Все пак, мога да се похваля с това, че времето, което губя в социалните мрежи, е значително по-малко, отколкото преди година-две.

След това правя малко гимнастика и закусвам. След закуска се захващам със задачите за деня и гледам да свърша поне две-три значими задачи всеки ден. Следобедът обикновено ми е отделен за кореспонденция, за срещи с клиенти или с колеги или за провеждане на обучения, когато имам планирани такива.

Вечерно време също може да имам някакви събития, в които да изнасям презентация или просто да присъствам като гост, а от време на време пея и в концертите на школата „Вокализирай това“. 🙂

Колко време отделяш за почивка и как си почиваш?

Точно защото за мен работата е удоволствие, нямам много нужда от почивка. Това, от което имам нужда, е разнообразие и се старая да поемам разнообразни задачи, да се срещам с различни хора и така да обогатявам живота си с различни преживявания и впечатления. Единственото, което ме уморява физически, е взирането в екрана и понякога действително очите ми се уморяват много. Тогава си почивам с кратка дрямка.

Много обичам да ходя пеша и се старая да навъртам поне по 10 000 крачки на ден, което меря със специално приложение на телефона. Така също си почивам от взирането в компютъра, мозъкът ми си почива от задачите, а в същото време тялото ми се натоварва малко, за да изгори някоя излишна калория.

Кои са авторите и книгите, които най-силно са ти повлияли, за да стигнеш дотам, където си сега?

Когато започнах бизнеса си, четях много блогове и първите автори, които ми грабнаха вниманието, бяха Сет Годин и Гай Кавазаки. По-късно прочетох почти всичките им книги. Харесвам Малкълм Гладуел, чийто начин на мислене винаги ме е провокирал да търся нестандартни гледни точки. Неговите книги са преведени на български и могат да се намерят по книжарниците.

Когато започнах да се занимавам с презентационни умения, се върнах към класиците и останах възхитен от книгите на Дейл Карнеги, особено „Как да печелим приятели и да влияем на другите“. В нея има вечни правила, които не са се променили поне от сто години и които могат да ви помогнат да постигнете успех.

Ако говорим за художествена литература, обичам много книгите на Никос Казандзакис и особено „Алексис Зорбас“. Това е апотеоз на истинския човек – онова, което е вътре в нас и което ни прави хора. Обичам много и всякаква приключенска литература. „Тримата мускетари“ са ми любимо четиво още от ученическите години. Какво да се прави – героичното и романтичното ме привличат най-много. 🙂

Много от моите читатели имат идеи за собствен бизнес и мечтаят да станат предприемачи. Какъв съвет ще им дадеш?

Първо, ако работите някъде на постоянна работа, не бързайте да я напускате. Свободата е готино нещо, но струва скъпо. Задайте си въпроса как ще оцелеете, ако нямате постоянни доходи.

Добре е да имате стабилен финансов запас, с който семейството ви да преживява, преди да се хвърлите в дълбоката вода. Бизнесът е много рисково начинание. Всички знаем статистиката, че 90% от начинанията се провалят още в първата година. В това няма нищо лошо – всеки провал е ценен урок, но не си изгаряйте мостовете и гледайте да не останете без пукната пара.

И най-важното: вярвайте в себе си! Гледайте другите, учете се от техния опит. Не си мислете, че сте най-умните или най-големите късметлии. Но не губете вяра в идеите си, не губете вяра в себе си. Защото ако вие не вярвате в собствения си успех, никой друг няма да го направи.

За финал, искаш ли да споделиш нещо, за което не те попитах?

Най-новото нещо, с което съм се захванал, е изследване на темата за успеха. Това, което научих за себе си, е че успехът е наше вътрешно усещане, а не онова, което другите очакват от нас. Ако човек иска да бъде успешен, трябва да има ясни ценности, от които да не отстъпва, трябва да си поставя цели, които да преследва неотклонно и да може да извлича удовлетворение от всеки един миг от своя живот. Така във всеки момент ще се чувстваш удовлетворен и щастлив. Какво повече му трябва на човека?