Как да работим умно: Стойне Василев

След успешното първо интервю с Майк Рам по темата за продуктивността и умното планиране, идва ред и на второто. Този път разпитвам Стойне Василев за неговите работни навици.

Стойне Василев е сертифициран финансов коуч, инвеститор и собственик на най-популярния сайт за лични финанси в България – SmartMoney.bg, както и председател на Управителния съвет на Българска асоциация на личните финансови консултанти (БАЛФК).

Вярва, че знанието е най-голямото богатство и то трябва да се споделя, за да може повече хора да се възползват от него. Има повече от 14 години опит на ръководни позиции във финансовата сфера в големи международни компании. Мисията му е да помогне на 1 милион българи да живеят по-добре и да станат по-богати, като управляват по-добре парите и бизнеса си.

Какво означава лично за теб да работиш много и какво – да работиш умно? Как намираш баланса между двете и какво според теб е „много работа“?

Мисля, че на всеки е ясно какво е да работи много. Дълги часове в непродуктивна работа, само за да завършим онзи проект навреме или да покажем на шефа колко сме работливи. И аз минах през този период, в който отговорностите и задачите се увеличаваха лавинообразно и аз правех най-близкото до ума нещо – работех дълги часове през седмицата и през уикенда, за да завърша всичко в срок.

За щастие, сравнително навреме разбрах, че този начин на работа ми носи само стрес, но не и добри резултати. И така, от няколко години се стремя да увеличавам продуктивността си, а не времето. Много хора си мислят, че има панацея в умната работа и тя се казва мултитаскинг. За мен това е погрешен подход. Въпреки че компютрите и смартфоните имат възможността да работят върху много задачи едновременно, и при тях, когато отворим много приложения, в един момент те блокират. Това се случва и с нашия мозък при мултитаскинга. Има научни доказателства, че ще свършим няколко задачи с 20% по-бързо и качествено, ако ги правим една след друга, отколкото едновременно. Кой съм аз, за да споря с науката?

Умната работа е на първо място да наблюдаваш и разбереш как работиш, кога са ти силните и ползотворни часове, кога се уморяваш, колко време може да си фокусиран, колко време си губиш в социалните мрежи и други индивидуални характеристики. След това, е важно да оптимизираш процесите, които извършваш. Това най-лесно става със софтуер. Има стотици програми (повечето от които с безплатни версии), които ни помагат в нашата работа.

При мен работи т.нар. Помодоро техника. Напълно фокусиран съм в една задача за 25 минути и после 5 минути си почивам. Тъй като прекъсванията са едни от най-големите врагове на умната работа, съм се постарал да ги избегна на максимум.

Как определяш приоритетите си и как решаваш върху какво да работиш?

Аз съм разделил работа си горе-долу 50% за оперативни задачи и 50% за стратегическо планиране на бизнеса и се старая да спазвам това разделение на времето. Ежедневните ми задачи са свързани с писане на статии (за SmartMoney.bg, списание „Мениджър“, StartUp Magazine, списание „Човешки ресурси“ и други медии), отговаряне на имейли, срещи с клиенти за финансов и бизнес коучинг, организиране на обучения и други.

През останалото време работя върху стратегическите проекти и как ще се развива бизнесът ми след 5, 10 и 25 години. При тях спазвам правилото на Парето, че 80% от резултатите идват от 20% от дейностите. Стремя се да очертая, доколкото е възможно, тези най-печеливши дейности и се фокусирам върху тях. Разбира се, правил съм и доста непродуктивни проекти, но с времето те намаляват драстично.

Как протича един твой типичен работен ден?

Ден с ден не си прилича, но работя много. Това с „няколко часа работа на седмица“ е само клише, създадено от MLM индустрията. Никой не е успял, като е работил само по 4 часа на седмица, дори самият Тим Ферис. Всеки ден работя по минимум 8 часа, като ефективността ми е доста по-висока от преди и тези часове сега се равняват на поне 16 от работата ми на трудов договор.

Имам финансова възможност да работя само по няколко часа на ден, дори изобщо да не работя поне 10-15 години, благодарение на инвестициите ми (а ако си намалим семейните разходи – дори за още повече). Но не го правя. Просто не съм такъв. Излежаването по цял ден или „маратоните“ от кафе на кафе не са за мен. Мога да го правя няколко дни, но след това ми омръзва.

Един „типичен“ оперативен ден при мен е сутрин да пиша, когато е най-продуктивното ми и творческо време, следобед да направя няколко срещи с клиенти. В стратегическите дни сядам на лаптопа (или излизам с тефтер в ръка) и започвам да обмислям новите проекти, които са се родили някоя сутрин, докато си мия зъбите или при друг „Аха“ момент.

Колко време отделяш за почивка и как си почиваш?

Човек си почива, когато е уморен от това, което прави, нали? Аз не се уморявам в класическия смисъл на думата, защото правя предимно неща, които ми носят удоволствие. Работа ли е да говоря с готини хора и да им помагам да развият бизнеса си? Работа ли е да пиша материали, които достигат до десетки хиляди хора всяка седмица? Когато си „почивам“, аз и работя. Почивка ли е да четеш книга за маркетинг или продажби? Почивка ли е да си говорите за бизнес с приятел, докато се возите на лифта към хижа Безбог? В този смисъл, аз 24 часа на денонощие си почивам и в същото време работя същите тези 24 часа. Просто няма разделение между бизнес, почивка и личен живот. Те са едно и също нещо и затова не търся баланс между тях.

Кои са авторите и книгите, които най-силно са ти повлияли, за да стигнеш дотам, където си сега?

Аз обичам да чета и книгите, които са ми повлияли, са наистина много. На първо място, това е „Богат татко, беден татко“ на Робърт Кийсаки, както и останалите му книги. Всяка от тях съм я чел поне по няколко пъти и част от нещата в тях съм ги разбирал чак след години. Допадат ми начинът на мислене и историята на двама много успешни хора – Стив Джобс и Уорън Бъфет. Въпреки че са много различни като характери, и двамата са се отдали на търсенето на съвършенството в своите области – бизнес и инвестиции. Много рядко в световната история има хора, които са донесли почти самостоятелно грандиозния успех на своите компании. Аз също съм по-скоро индивидуален играч и техните успехи ме мотивират да продължавам да правя това, което съм започнал.

Много от моите читатели имат идеи за собствен бизнес и мечтаят да станат предприемачи. Какъв съвет ще им дадеш?

Предприемачеството не е за всеки и това е причината само около 5% от хората по света да имат собствен бизнес. От тези хора много малка част ще успеят да създадат устойчива система, която да се превърне в голяма компания. Дали ти ставаш за предприемач и дали ще си успешен, има само един начин да разбереш – и това е да го направиш. Колкото и да мислиш, да планираш, да създаваш перфектния продукт, това нищо не означава и трябва да стартираш, за да разбереш дали може да си от тези 5%. Повечето хора чакат цял живот перфектния момент да станат предприемачи, но той така и не идва. Същите тези хора в края на живота си съжаляват не за това, което са направили, а за това, което не са. В крайна сметка, ако не се получи, може да си намериш друга скучна работа и да я вършиш до края на живота си, нали?

За финал, искаш ли да споделиш нещо, за което не те попитах?

Не ме попита какви са моите ценности, които ме мотивират да правя всичко това, което правя. При мен чувството за свобода е една от най-висшите ми ценности и нейното ограничаване е било движеща сила да направя всички важни стъпки в моя живот от смяната на 6 работни места и 3 професии за 11 години, до напускането на корпоративния свят преди близо 4 години и стартирането на бизнес.

От сегашна гледна точка ми е много странно и непонятно защо трябва да седиш на едно бюро от 9 до 18 часа, като може да свършиш задачите си само за 2-3 часа и да си тръгнеш. Или защо трябва да стоиш в задръствания по два часа на ден, както и поне 15-20 минути за търсене на място за паркиране, само за да стигнеш до кутийка в бизнес сграда, като може да си много по-продуктивен на морския бряг или в планината?