Помните ли времето, когато Facebook още не съществуваше? А онези години, когато Amazon продаваха само книги? Още тогава те бяха пример за иновации и продължават да въвеждат такива и днес, когато можем да ги наречем по-скоро корпорации, отколкото стартъпи.

Представители на тези и още иновативни компании и организации бяха в София на 22 февруари 2018, за да говорят за иновации на поредното издание на Innovation Explorer.

Аз съм сред официалните блог партньори на събитието още от първото му издание и с интерес наблюдавам как форумът се развива през годините. Моето лично усещане от Innovation Explorer 2018 може да се обобщи с думата „корпоративен“. Винаги ми е било интересно да следя какво правят големите в бизнеса и през последните няколко години се бях поразочаровала от тромавостта и бавните процеси в корпоративния тип организации – донякъде от личен опит, донякъде от това, което чуваме и четем за тях. За моя радост, Innovation Explorer 2018 ми припомни, че големите компании и НПО са също така и места, където се раждат и успешно се прилагат някои от големите иновации в днешно време.

Ето и най-впечатляващите неща, които научих (или си припомних) от това издание на Innovation Explorer:

  • Когато служител на Amazon иска да предложи реализиране на своя идея, първото, което прави, е да напише съобщението за медиите, с което тя ще бъде представена. Целта на тази практика е предлагащият идеята да разясни точно, кратко и ясно какъв ще бъде крайният резултат от нея, каква полза ще донесе и на кого.
  • Подходът на „двете пици“ при набирането на екип: екипът, с който работите по някоя иновация, трябва да бъде толкова голям, че да може да се нахрани с две пици. Целта на този подход: да се работи гъвкаво в малки екипи.
  • Страхът от наказание при допускане на грешка е убиец на иновациите. Ако искаш твоят екип да прави смели и нови неща, постарай се да показваш и на думи, и на дела, че никой няма да бъде наказан, ако опита нещо ново и сгреши.
  • Ако си представиш решенията, които взимаш, като врати, през които минаваш, те могат да се разделят на два вида: еднопосочни – такива, през които минеш ли веднъж, не можеш да се върнеш обратно – и двупосочни, т.е. врати, които се отварят и в двете посоки и ако установиш, че не си там, където е трябвало да стигнеш, можеш да се върнеш назад. Повечето хора и организации се отнасят към почти всички решения като към еднопосочни врати и губят прекалено много време в анализи какви ще бъдат последиците от всяко решение, преди да го вземат. Всъщност, първият въпрос в подобен анализ би трябвало да бъде дали решението е еднопосочна или двупосочна врата и отговорът трябва да бъде максимално обективен. Ако вратата е двупосочна, много по-лесно и бързо е просто да минем през нея, да анализираме резултата след това и ако не е това, което сме очаквали, да се върнем обратно.
  • Любопитен факт: 37% от работещите хора в света са мобилни, а не ходят на едно и също работно място всеки ден.
  • Най-подходящата нагласа, с която да създаваме иновации, е да мислим като децата и по-често да се питаме какво би станало, ако…
  • Любопитен факт: разположението на бутоните в цифровата клавиатура на всеки телефон, компютър, банкомат и т.н. е измислено през 1945 г. и оттогава не е променяно.
  • Дори и на пръв поглед суха и техническа теоретична материя може да стане разбираема за всеки и да ангажира цялата зала, ако лекторът даде задача на аудиторията, която тя да изпълни в реално време и да може да види резултата веднага, още по време на лекцията. (Конкретният пример: Светлин Наков говори за blockchain технологиите и накара хората в публиката да инсталират на телефоните си портфейл, в който да получат малко тестова криптовалута от член на неговия екип, като изпращането ставаше по време на лекцията и се виждаше на екрана на лектора.)