Историята на един успех: Светлин Наков и Софтуерният университет

През далечната 2012 г. имах гост автор, който разказа за инициатива, с която се занимаваше по онова време. Оттогава минаха четири години, а идеята на този човек вече живее собствен живот и се е развила така, сякаш са минали поне пет пъти по толкова години. Става дума за Светлин Наков и Софтуерния университет, който вече направи първата основна промяна в концепцията си през април, а съвсем наскоро се разрасна и извън София.

Черновата на тази публикация отлежава доста отдавна – още от февруари, когато Наков гостува на Leader Talks. Изобщо не си спомням колко продължи разговорът, в който той разказа как е стартирал и как е развил Софтуерния университет до това, което е той днес. Помня само, че времето изтече неусетно и че през цялото време, докато Наков разказваше, не вдигнах глава от телефона си. Не е това, което си мислите – просто не си носех друго за писане, а исках да започна черновата на тази публикация веднага, защото това беше история, която си струва да се сподели.

Историята на Светлин Наков е доказателство за това, че когато човек има ясна цел, воля и силно желание да я постигне, това се случва, независимо от всички обстоятелства (като например объркана държава или липса на пари), които биха могли да попречат. Звучи като измислен разказ, но е истина и това много ме радва.

Светлин Наков се занимава с програмиране цял живот и откакто го познавам (от десетина години покрай OpenFest), е имал визия и желание да обучи голям брой българи и да ги превърне в добри програмисти и софтуерни инженери.

Още от ученик той сам се е учил на програмиране от руски книги – поради липсата на качествено обучение и литература в България по онова време. Има няколко медала от международни олимпиади по информатика и награда „Джон Атанасов“.

След като успява да се научи как да програмира, и то със забележителен успех, Светлин решава да помогне на колкото може повече хора да направят същото, при това качествено. Основава НАРС, но след няколко години му става тясно там и става част от Telerik Academy. Развива я до степен, до която почти всеки, който се замисли за адекватно място за обучение на програмисти и софтуерни инженери у нас, се сеща най-напред за академията.

Идва обаче времето на нещо, което освен страхотно успешен exit за българска компания става и катализатор за създаването на Софтуерния университет. Още преди Telerik да бъде продадена на Progress Software, Светлин имал наблюдения, че хората, които учат в академията, идват там заради практическите знания, които получават, но им се налага да следват и в университет като ТУ, ако  искат да имат диплома за това, което учат. Имал желание да работи в посока издаване на дипломи от академията, но ръководството на компанията му отказало. Освен това му намекнали да свие малко амбициите за развитие на академията, докато компанията се продаде.

Забелязала съм, а и от много други хора съм чувала, че най-добрите идеи идват в банята. Така станало и със Светлин. Един ден в банята си казал: „Вместо да свивам академията на Телерик, не мога ли да си направя своя академия?“ По същото време прочел някъде статия за Христо Тенчев, който имал софтуерна фирма и нямал кадри. Искал да основе училище за програмисти, но нямал know-how как да ги обучава – нещо, което Светлин имал. Свързал се с Христо, който направил финансовата инвестиция, а Светлин вложил натрупаните до момента знания и опит.

След напускането на Telerik (което станало веднага, след като обявил намерението си, като в американските филми: съпроводен от охраната до изхода, с кашонче лични вещи под мишница) искал да си почине за известно време, преди да се хвърли в новото начинание, но не му се получило съвсем по план. Почти веднага, след като Telerik обявили новината, че създателят на Telerik Academy я напуска, медиите го потърсили за коментар. Той отговорил, че е напуснал, за да създаде Софтуерния университет и оттук нататък нямало начин да спре за почивка.

В началото Светлин и Христо правели всичко сами и ползвали ресурсите на фирмата на Христо, а преподавателите били доброволци. Почти веднага след обявяването на идеята за Софтуерния универистет започнали и записванията –  още преди да се намери зала. Започнали да търсят зала за 300 души и случаен човек им предложил безплатна зала с оборудване в кв. „Хаджи Димитър“, която станала първата зала на Софтуерния университет. Домакинът им бил собственик на фирма, която също търсела програмисти. Така стартирало първото обучение през март 2014 и… останалото е история.

Светлин сподели още, че и до днес неговата мисия е да даде на други хора образованието, което не е имало как да получи навремето. Мотивират го каузата и успелите обучаеми, които успешно сменят професията си и си намират работа като софтуерни инженери. Като най-големия проблем на Софтуерния университет той определя мотивацията на обучаемите, която често не е достатъчно висока, както и успеваемостта. За да преодолее и двата проблема, е увеличил присъствените часове за сметка на самостоятелните занимания.

По отношение на успеха Светлин сподели нещо, което много ми допадна: „Намери нещо, за което хората биха плакали да ти платят, за да го правиш.“ Успехът е следствие от създаването на стойност и не може да бъде самоцел. За Софтуерния университет основните фактори за успех са постоянните иновации и силният екип, изграждан с години.

И за финал – още един цитат, който е бил сред водещите при създаването на Софтуерния университет: „Ако нещо не ти харесва, направи по-добро“.