Днес ще ви разкажа една история, която започва преди 16 години, завръзката се случва през февруари тази година със създаването на едно полезно онлайн място, а хепиендът тепърва предстои.
Във вече далечната (за съжаление) 2001 г., когато правех първите си стъпки като уеб разработчик на свободна практика, много четях – предимно от англоезични източници, защото по онова време качествените материали по темата на български бяха много малко, а по специфични теми направо липсваха. Нямаше и много места, на които да мога да поговоря с колеги, независимо дали онлайн или офлайн.
Постепенно се появиха форуми, а скоро след тях излезе и добре познатият виц:
Американски форум: питаш нещо и ти отговарят.
Руски форум: питаш нещо и теб те питат.
Български форум: питаш нещо и всички ти обясняват колко си тъп.
Не помагаше особено и това, че се притеснявах да не се изложа пред хората, че питам за неща, които би трябвало да знам. Нито това, че често не знаех кого да питам или ако имах някого наум, мислех, че не е редно да го притеснявам и че едва ли ще му се занимава точно с моите въпроси.
Ако преминем директно към 2016 г., ще видим, че вече имам натрупан професионален опит, развивам собствен бизнес, постоянно чета и ходя на събития за професионална квалификация и личностно развитие, имам много приятели и познати, които са страхотни специалисти в разнообразни области и… тепърва съм се научила да питам. За пореден път ще ви похваля Зорница и Юли, но което си е така, така си е: стимулът ми дойде от тях.
С помощта на коучинга при Зори разбрах, че срамни въпроси няма. След това на първия НЕсеминар за първи път се замислих сериозно за разликата между качествен и некачествен въпрос. Пак тогава направих и едно упражнение, което да ми помогне да разбера в какво съм най-добра и какво ми харесва да правя, така че да работя максимално подходящото за мен нещо. Излезе, че съм добра в това да свързвам хората, да им помагам да намерят отговори на въпросите си и да давам акъл, а и ми харесва. 🙂 Още няколко месеца след това на друго събитие на Юли той разказа две истории: за преуспял човек, който с удоволствие споделил знанията си относно инвестициите в недвижими имоти с него и го оставил да разпитва подробно с часове, а после бил благодарен и щастлив, че е бил изслушан; и за съпругата си Бени, която с опита и с времето станала страшно добра в онлайн рекламата, много ѝ се искало да споделя знанията си и хората да я питат как да постигнат същите резултати, но… нямало кой да я пита.
Всичко това „отлежа“ още известно време в главата ми и един летен ден през 2016 г. „точките се свързаха“. Казах си: „Ти имаш много контакти с някои от най-добрите експерти в България от различни области. Можеш да правиш и сайтове, и със стартъпи имаш опит вече. Защо не направиш нещо интересно и полезно за всички: сайт, в който да събереш тези хора и да дадеш възможност на всеки желаещ да им задава въпроси?“
Реших да пробвам, събрах екип и започнахме да работим по идеята. След доста работа „зад кулисите“ „Един въпрос“ стартира през февруари 2017 г. Идеята ни е да запълним „дупката“ между теория и практика, като помогнем на хората, които са чели и учили по дадена тема, да изчистят дребните „препъникамъчета“ по пътя си. За това много често е достатъчен само един въпрос, но зададен както трябва и на когото трябва. Ние образоваме хората как да задават качествени въпроси и им даваме достъп до правилните специалисти, които да им дадат професионален отговор, като всеки отговаря само в областта, в която има знания и опит – така гарантираме, че отговорът се дава от човек, който наистина разбира това, което пише.
Още през първите две седмици след старта имахме близо 100 регистрирани потребители и въпросите продължават да пристигат – всеки ден има поне 1-2, а тепърва предстои хората да научават за нас. Вече се изявявахме и на живо във Facebook, предстои ми да говоря с Лазар Радков на 23 март за тренировките, живота и Вселената…
А хепиендът, който ви обещах в началото, тепърва предстои: до 1-2 години хората в България (или поне 10 хиляди от тях) да придобият навика да задават качествени въпроси онлайн, да отсяват добрите отговори и да прилагат получените съвети. Ако това стане с помощта на „Един въпрос“, за мен хепиендът е гарантиран. 🙂