В разговори с познати наскоро за пореден път се появи темата за това колко сме бедни в България и се замислих така ли е наистина. Да, така е. Всички сме бедни, и то не само в България – всички хора по света сме еднакво бедни. Но под „бедни“ нямам предвид това, което може би си помислихте.

Хората, с които говорих и които ме наведоха на тези размисли, имаха предвид парите. Но пари се изкарват и не съществува ограничение за това колко можем да имаме. Има известни предизвикателства, разбира се, през които всеки от нас е минал. И аз съм стартирала преди години с много малко пари – на първото ми работно място заплатата стигаше за джобни, но ако тогава разчитах само на нея, за да се прехранвам, отдавна щях да съм починала от глад, вместо да блогвам на тази тема днес. 🙂 Във всяка фирма има максимална заплата, която бихме могли да получаваме. Във всеки бизнес стигаме до момент, в който ако не променим нещо съществено, няма как да увеличаваме цените на продуктите или услугите си до безкрайност, за да изкараме повече пари. Но винаги можем да сменим фирмата, професията, бизнеса, държавата… и не съществуват фиксирани, общовалидни за цял свят правила, които да постановяват колко пари най-много може да има един човек.

Всички обаче имаме един ресурс, който е еднакво разпределен и почти никога не ни достига: времето. Независимо с какво се занимаваме и къде се намираме, всички имаме 24 часа в денонощието и няма начин да се сдобием с повече.

"Времето е по-ценно от парите. Можете да имате повече пари, но не и повече време." Джим РонСнимка: Celestine Chua, използвана под лиценз Creative Commons Attribution 2.0 Generic (CC BY 2.0), нередактирана

На пръв поглед звучи логично, но колко често се замисляме за това? Колко усилия полагаме, за да спестим безценния, невъзобновим и ограничен ресурс, наречен време и колко – за да пестим пари? Доста от хората, които познавам, прахосват време в задачи, които могат да си позволят да делегират на други хора (и дори да им платят за това) или в опити да спестят дребна сума пари, сравнена със заплащането им за същите часове, ако ги бяха прекарали в работа. (Това се отнася и за хора, на които се плаща на час или за резултата от работата им, така че принципът „Те се правят, че ми плащат за 8 часа седене в офиса, а аз се правя, че работя“ няма как да се приложи.) Огледайте се около себе си и сигурно също ще видите много такива хора.

Преди около три години и аз действах по този начин. Времето, когато парите не ми достигаха за нищо, вече е отдавна отминало, но съвсем доскоро все още приемах парите като недостатъчен ресурс, с който е много трудно да се сдобием. Времето обаче също не ми достигаше и постоянно търсех начини да бъда по-продуктивна. Докато един ден не се замислих сериозно и не се запитах: „Ако съм в ситуация, в която непременно трябва да избера дали да похарча пари или време, но не и двете, кое да избера? А ако положа още малко допълнително усилие, с кое е по-лесно да се сдобия: още часове в денонощието или още пари?“ Предполагам, се досещате какво си отговорих. 🙂

Оттогава насам следвам три водещи принципа във всичко, което правя:

  1. Избирай да похарчиш пари, за да си освободиш време, а не обратното, винаги, когато можеш.
  2. Пести времето повече, отколкото парите.
  3. Планирай времето си така, както и финансите. Когато планираш приходи и разходи, внимаваш да харчиш така, че да не фалираш. Третирай времето като по-ценен ресурс от парите и не допускай да „фалираш“.

Ето и някои конкретни неща, които правя, за да си спестя време. Почти всеки би могъл да ги приложи и да използва спестеното време, както сам прецени: за да опита да изкара още пари, да се развива или просто да си почива.

  • Преди да започна работа по която и да е задача, се питам каква е ползата от нея, какъв краен резултат очаквам и това ли е най-доброто, което бих могла да правя в момента. Старая се да не отделям дори и 5-10 мин за каквото и да било, ако не мога да си отговоря на въпроса какъв е смисълът да го правя.
  • Не гледам телевизия.
  • Изключила съм всички нотификации от приложения на телефона си, освен най-важните. Ако искам да проверя какво се случва във Facebook, влизам и проверявам, когато имам свободно време, вместо да ми се налага да отделям дори и минута всеки път, когато телефонът ми сигнализира. Минутите, отделени по много пъти на ден, се натрупват и неусетно се превръщат в прахосани часове.
  • Прекратила съм абонамента си за повечето бюлетини, които получавах по e-mail. Вместо това периодично преглеждам сайтовете и блоговете на хората и организациите, които ме интересуват. Така намалих времето си за ежедневна проверка на e-mail от 2 ч до 20 мин дневно и се оказа, че не пропускам нищо съществено.
  • Планирам предварително всичките си задачи и си водя строг „времеви бюджет“. Определила съм си по няколко времеви слота за различни типове задачи през всеки ден от седмицата и се старая да планирам само в техните рамки. Също както няма начин да си купя нещо, което струва повече пари, отколкото имам, така и не „харча“ повече време, отколкото имам за всеки тип задачи. Искам да напиша още една блог публикация днес, но времето ми за блогване е свършило? Остава за следващата сряда. (Разбира се, като всеки човек и аз не успявам да се вместя в бюджета на 100%, но през 85-90% от дните успявам.)
  • Избягвам служебните срещи, освен ако не са наложителни. Ако нещо може да се напише, го пиша, така че да спести време и по-късно: ако отново възникне въпрос, подобен на вече обсъден такъв, по-лесно и бързо е да го потърсим в електронната си поща, отколкото да го обсъждаме отново. Ако даден разговор може да се проведе по телефона, в Google Hagouts, Viber или Skype, няма смисъл да се отделя време за пътуване (тъй като работя от вкъщи и всяка среща с колега или клиент означава поне 30 мин за път за поне една от страните, докато се срещнем лице в лице).
  • Съчетавам задачите винаги, когато е възможно. Например, чета книги или ровя в социални мрежи, докато пътувам в градския транспорт. Ако трябва да проведа няколко срещи навън, ги насрочвам една след друга на едно и също място или ги правя на място и по време, които позволяват да свърша и още нещо по пътя за мястото на срещата или на връщане от нея.
  • Делегирам задачи винаги, когато мога, включително чистене (мога да препоръчам Domestina), готвене (поръчвам си офисен обяд от CoKitchen, закусвам нещо бързо за приготвяне и вечерям предимно салати) и неща като някои телефонни разговори, електронни писма и други, които могат да бъдат прехвърлени на виртуален асистент. Дори и преди време, когато не можех да си позволя да плащам за делегиране на задачи, се стараех да работя съвместно с колеги за работните задачи и с хората в семейството за домакинските, така че всеки да върши нещата, които му се удават и за които изразходва възможно най-малко време.
  • Автоматизирам всичко, което мога, като например периодични плащания на битови сметки през електронното банкиране, автоматични отговори на e-mail или IFTTT „рецепти“. От време на време проверявам как вървят нещата, разбира се (и операторите в call центъра на ДСК сигурно още помнят злощастната случка, когато си бях настроила електронното банкиране да прави всеки автоматичен превод по четири пъти, вместо по веднъж 😀 ), но съм свела броя на всичко, което правя „ръчно“, до минимум, ако има автоматичен начин за постигане на същото.
  • Ползвам софтуерни продукти като Trello и Google Calendar, които да ми напомнят за ангажиментите ми, така че да не помня срокове и да не се налага да ги следя.
  • Записвам си колко време ми отнемат типичните ежедневни задачи, докато ги правя и си пазя записките от всеки ден. Веднъж месечно отделям по 2-3 часа за преглед с какво се занимавам, как го правя, колко време ми отнема, дали има неща, които мога да върша по-бързо, но със същия резултат или такива, които изобщо да спра да правя. Ако открия „крадци на време“, които неусетно са се промъкнали в ежедневието ми, ги елиминирам незабавно.

А вие бедни или богати сте на време? Ще се радвам да споделите и благодаря за отделеното време да прочетете тази публикация. 🙂

Save