Първият TEDxBG

Дойде време и за първото от събитията, на които си бях набелязала да присъствам тази година – TEDxBG. Това е българската версия на конференцията TED, на която личности с интересни идеи говорят за тях и споделят житейски опит от всевъзможни области. Българското издание беше независимо, но следващо идеята и стандартите на TED (затова е именно TEDxBG, а не просто TED BG) и… беше чудесно – много вдъхновяващо, зареждащо и уникално. Няма да преувелича, ако кажа, че подобно събитие не се е случвало в България досега. Поне аз не съм била на конференция, на която да се говори едновременно за финанси, за външни тоалетни и за възпитанието на децата в съвременното общество – и всички лекции от началото до края да са интересни. 🙂 Нито на събитие, на което да бъдат споделени толкова много щури, но гениални идеи, и то от българи. Това беше ден, който ме провокира да мисля по-креативно и ме зареди с нови идеи – не само имащи нещо общо с това, за което се говореше в лекциите. Тръгнах си заредена и позитивно настроена, а дълго след края на тази събота, 9 януари, не можех да спра ентусиазирано да разказвам за това, което съм чула и видяла, на кого ли не.

Тодор Христов, Боян Юруков и Комитата вече са писали много подробно за първото издание на TEDxBG (първо, тъй като организаторите Теди, Ния, Мария и Алек обещават, че ще има още догодина), така че ще вместо да разказвам подробно за всичко, ще се постарая да се придържам най-вече към личните си впечатления от презентациите.

Мартин Ангелов от ProvoCAD откри с разказа си за колелинията – нещо като лифт за велосипеди. Изглеждаше страшничка за хора като мен, които се страхуват да не паднат от велосипеда дори и на земята, камо ли над нея, но ако съдя по реакциите на запалени колоездачи, които познавам, идеята е приложима и биха я ползвали.

Ива Бонева, изпълнителен директор на Център за приобщаващо образование, успя да ме разчувства и сподели много верни неща относно интеграцията на изоставените деца. Дано поне едно от тях да се случи!

Иън Сандърс почти веднага привлече вниманието на аудиторията с твърдението си, че климатичните промени съвсем не са най-сериозният проблем на планетата ни в момента. Той разказа какво представлява фосфатният цикъл и показа защо външната тоалетна е нещо хубаво и екологично. 🙂

Андриан Димитров и Яна Симеонова са се заели с векторизирането на лого знаците, създадени от Стефан Кънчев и със събирането им в специален сайт за целта. Те споделиха интересни открития и случки покрай събирането на тази уникална колекция и показаха примери за няколко негови лога, изопачени от сегашните им ползватели. За много лого знаци, които помня от „онова време“, дори не знаех, че са негови! Страхотен труд – както неговият (прости, но същевременно красиви, разпознаваеми знаци), така и на хората, събрали творчеството му на едно място.

Режисьорката Мартичка Божилова беше много убедителна с тезата си, че документалното кино може да бъде интересно, като разказа за досегашните си проекти и показа един стар и част от нов, който ще бъде интересно да се гледа, когато излезе.

Презентацията на Константин Христов, CEO на favit, ми хареса най-малко от всички – не беше особено фокусирана, а и идеята за класите в информационното общество и за това, че в близко бъдеще богати ще бъдат тези, които разполагат с най-много информация, макар и точна, не е нова.

Министър Симеон Дянков беше един от най-коментираните (още преди конференцията) презентатори. Десетте идеи, които представи, също не бяха нещо ново – необичайното беше в това, че министърът на финансите сподели какво би направил за екологията на България. В представянето му имаше и силни (радва ме позицията му против тютюнопушенето), и слаби (български министър да не си спомня думи от българския език не говори особено добре за него) моменти. Като цяло, единствената презентация, която ме впечатли по-малко от тази на Дянков, беше тази на Константин Христов.

Милена Лазарова, доцент от Техническия университет, представи системата за електронно обучение Envision, предназначена специално за ученици в началните класове. Тя позволява на няколко деца да работят на общ екран, всяко със своя мишка. Доц. Лазарова демонстрира системата, като за опитни зайчета в ролята на ученици от втори клас покани останалите презентатори. Вместо да правя поредица от снимки, реших, че е по-добре да снимам видео – и ето какво се получи.

Асен Ненов от Greon започна темата за екологията и устойчивостта, като разказа какво представляват микробиогоривата – интересна природосъобразна идея.

Магдалена Малеева ме грабна с разказа си за спортната си кариера, за травмите, за уроците и за и опита, който е извлякла от тях и с размислите си за възпитанието на децата. Много е права за това, че шамарите и „слушкането“ като система за възпитание не вършат работа, защото създават не възпитани, а дресирани деца. Кога ли ще го осъзнят повече български родители и кога ли, когато минавам през градинка, няма да виждам майки, на които да ми се иска да се скарам, защото дърпат децата, блъскат ги и им крещят дори заради най-дребното „провинение“? (Пример от вчера: „Я ела тук! Казах ли ти, че ще паднеш в калта, като тичаш така! Сега ще видиш ти какво те чака, като не ме слушаш!“ А детето не беше пострадало от падането – нямаше дори драскотина, само се беше изцапало…)

Презентацията на Сам Харис също ми е сред любимите. Той с много чувство за хумор разказа за старото, полуразрушено училище, което е купил в село Пирин и за мечтата си да го превърне в Кошера – учебен и културен център за приятелство между хора от различни националности.

Андреан Нешев, един от организаторите на Sofia Design Week, представи книгата VIЖUAL CUT БULGARIЯ и обърна внимание на визуалния шум и дизайнерски хаос по улиците около нас – ето още една причина, поради която София ме натоварва, без да съм подозирала за нея досега.

Освен българските лектори, във всеки от четирите слота на програмата гледахме и по един от различни предходни издания на TED. Първи беше Сет Годин със станалата вече широко известна, но все така вдъхновяваща идея за племената. Много силно въздействаща беше Елизабет Гилбърт – мисля, че всички можем да бъдем спокойни, след като дори човек като нея изпитва притеснения относно това дали следващия път, когато създаде нещо, ще се представи също така добре, както и предишния! Видеото на Пати Мейс и Пранав Мистри за технологията „Sixth Sense“ ни показа колко е удобно да бъдеш киборг и колко лесно става. 🙂 Устройството, което демонстрираха, е страхотно, а същевременно много просто и… ще бъде open-source! Разбира се, не беше за изпускане и Джанин Бенюс – тя даде примери как природата създава страхотен дизайн, от който можем да се възползваме и ние, хората, ако го наподобим в предметите и процесите, които създаваме.

Да не забравям и музиката – три музикални почивки в напълно различен стил: Сюзън Браунфийлд, Nasekomix и сестри Бисерови. Не по-малко вдъхновяващи от всичко, което презентаторите казаха и показаха.

Още много мога да пиша и да се въодушевявам, но най-вече: браво на екипа за страхотното събитие и голямо благодаря за един от най-хубавите ми дни през тази година! Вярно, че тя сега започва, но не се съмнявам, че и в края й, когато погледна към нея, той и тогава ще е един от тези, които най-много са си стрували.

Ако ви се чете още за TEDxBG, вижте какво има при Гьошев, cityscape, Жюстин и Събина. Видео от всички презентации ще бъде качено на сайта на събитието, а ако не ви се чака дотогава, можете да видите какво са си говорили хората в Twitter, докато са били в залата на 9 януари.