Принтер

Трябва ли ти наистина?

Преди време сключих договор с куриерска фирма за изпращане на голям брой пратки във връзка с моя странична дейност (извън „Супер продуктивност“). Цената беше много изгодна, но имаше условие: да подготвям и да разпечатвам товарителниците, така че да са готови, когато куриерът дойде при мен, за да вземе пратките. Опитах се да договоря условия, при които да не се налага да ги печатам, при което представителят на куриерската фирма ме попита защо. Силно го изненадах с отговора, че нямам принтер.

Защо е така? Не ми ли трябва? Може би и ти си задаваш този въпрос. Моят отговор се крие в един от  принципите на минимализма, които се старая да спазвам максимално в работата и живота си.

По отношение на покупките, които правя и вещите, които притежавам, винаги си задавам тези два въпроса:

  1. Трябва ли ми наистина?
  2. Носи ли ми удоволствие, радост, щастие?

За да купя каквото и да било, трябва да мога да отговоря с убедено „да“ и на двата въпроса.

Един принтер не би ми донесъл особено щастие. 🙂 Той е просто полезна вещ. Но колко полезна за мен лично? Аз печатам не повече от 10 листа годишно, при това не наведнъж и само в случаи на крайна необходимост. Когато ми се наложи, ходя в книжарница или копирен център. Затова и нямам нужда от собствен принтер, който да ми заема пространство и да се налага да го поддържам. Не си струва в замяна на минималната полза, която тази вещ има за мен.

Спазвам този принцип винаги, когато купувам нещо. (Наистина ми е станал навик до такава степен, че въпросът „Трябва ли ми?“ сам се появява в главата ми всеки път, когато погледна нещо в някой магазин и не ме оставя на мира, докато не отговоря. 🙂 ) Опитай и ти и сподели как ти се е отразило – ще се радвам да науча.

Comments

4 Отговори на “Трябва ли ти наистина?”

  1. Аватарът на toni
    toni

    Аз спазвам един принцип – ако някоя вещ ми трябва за работа, купувам я, дори да ми се налага да я ползвам 5 пъти годишно. Щом ми улеснява времето, в което си изкарвам парите – купувам.

  2. Аватарът на Silvina Furnadzhieva

    Много добър принцип. Старая се да го спазвам и аз, но с променлив успех. По-скоро клоня към това да не купувам, но си струва да имам предвид дали не залитам прекалено много в тази посока.

  3. Аватарът на Vassilka
    Vassilka

    Имах принтер – прахосъбирачка, бонус към един компютър. След доста двоумене го оставих до кофата за боклук с бележка: „Нов, чернобял, мастиленоструен – работи“. Периодично – поне два пъти в годината – събрирам неизползваните предмети и ги подарявам, изхвърлям, предавам на вторични суровини или превръщам в нещо друго. Безразборно трупам само линкове в Bookmarks и pdf-и. И книги 🙂 – въпреки че и при тях въведох полица „за подаряване“.

  4. Аватарът на Silvina Furnadzhieva

    И при мен е горе-долу така. А за книгите вече спазвам правилото, че се старая първо да намеря книгата, която ме е заинтересувала, в електронна версия, да я прочета и ако много ми хареса, я купувам, за да я имам и на хартия. Ако няма електронна версия или не успея да я намеря, в краен случай купувам, но след прочитане запазвам книгата, само ако съм убедена, че бих я чела отново. Ако не бих, я подарявам на най-близката читалищна библиотека.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.

С използването на този сайт се съгласяваш с употребата на бисквитки. още информация

Този сайт използва бисквитки и събира анонимни статистически данни за посещаемостта. С използването на сайта се съгласяваш с употребата на бисквитки.

Затваряне