Преди време сключих договор с куриерска фирма за изпращане на голям брой пратки във връзка с моя странична дейност (извън „Супер продуктивност“). Цената беше много изгодна, но имаше условие: да подготвям и да разпечатвам товарителниците, така че да са готови, когато куриерът дойде при мен, за да вземе пратките. Опитах се да договоря условия, при които да не се налага да ги печатам, при което представителят на куриерската фирма ме попита защо. Силно го изненадах с отговора, че нямам принтер.

Защо е така? Не ми ли трябва? Може би и ти си задаваш този въпрос. Моят отговор се крие в един от  принципите на минимализма, които се старая да спазвам максимално в работата и живота си.

По отношение на покупките, които правя и вещите, които притежавам, винаги си задавам тези два въпроса:

  1. Трябва ли ми наистина?
  2. Носи ли ми удоволствие, радост, щастие?

За да купя каквото и да било, трябва да мога да отговоря с убедено „да“ и на двата въпроса.

Един принтер не би ми донесъл особено щастие. 🙂 Той е просто полезна вещ. Но колко полезна за мен лично? Аз печатам не повече от 10 листа годишно, при това не наведнъж и само в случаи на крайна необходимост. Когато ми се наложи, ходя в книжарница или копирен център. Затова и нямам нужда от собствен принтер, който да ми заема пространство и да се налага да го поддържам. Не си струва в замяна на минималната полза, която тази вещ има за мен.

Спазвам този принцип винаги, когато купувам нещо. (Наистина ми е станал навик до такава степен, че въпросът „Трябва ли ми?“ сам се появява в главата ми всеки път, когато погледна нещо в някой магазин и не ме оставя на мира, докато не отговоря. 🙂 ) Опитай и ти и сподели как ти се е отразило – ще се радвам да науча.