„Продуктивното“ отлагане, известно още като… протакане

Всички знаем какво е протакане, нали? Например, трябва да пиша публикация за блога, но вместо това влизам във Facebook или Instagram, защото не ми се пише, нямам вдъхновение, чувствам се уморена…

А случвало ли ти се е да изчакваш, докато изпипаш продукт или блог публикация, така че да е сигурно, че са перфектни, преди да ги пуснеш? Или да отлагаш да стартираш рекламна кампания във Facebook, докато не направиш хубава landing страница?

Точно последното ми се случи наскоро и вътрешният ми глас веднага реагира: „Стига си протакала“. (Ако това, че говоря с вътрешния си глас, те притеснява, виж повече за него в тази статия на Зори и ще се успокоиш. 😉 ) Аз, разбира се, убедено заявих, че не протакам, напротив – аз работя по възможно най-добрата landing страница, така че когато пусна кампанията, тя да даде страхотен резултат. И… си повтарях същото около месец. Истината обаче е, че достатъчно добра landing страница се прави за не повече от 2-3 дни. Четенето на нови и нови материали по темата, постоянното добавяне и премахване на елементи, докато страницата стане „перфектна“, е чисто и просто коварна форма на протакане. Тя ме заблуждаваше, че съм продуктивна, а всъщност крайният резултат (липса на активна рекламна кампания) беше същият, който щях да получа и ако бях отделила това време за четене на вицове, пуснати от приятелите ми във Facebook, вместо за работа по страницата.

Защо се получава така? Защо в ежедневната си работа показвам на хората как да избегнат този капан, а самата аз паднах в него?

Причините бяха две: перфекционизъм и притеснение, че когато най-сетне покажа страницата, хората няма да я харесат. За щастие, успях да се спра, пуснах страницата такава, каквато е (можеш да я видиш тук, ако ти е любопитно) и… тя проработи. Без картинки, красиви бутони или каквото и да било друго. Хората започнаха да я ползват такава, каквато е и да се записват в бюлетина през нея. Докато това се случва, нищо не ми пречи да я оптимизирам в бъдеще, ако прочета някой уникално добър съвет по темата. (И никой все още не ми е писал колко е грозна, макар че винаги можеш да си сред първите в коментарите под тази публикация. 😀 )

Ако до момента ти се струва, че пиша тази статия, само за да се похваля как съм се справила, не е така. 🙂 Ето и малко насоки какво да правиш, ако се чудиш дали наистина работиш или тайно отлагаш.

• Как да разбереш, че ти се случва? „Продуктивното“ отлагане или (да си го наречем с истинското име) протакането се познава по това, че имаш задача, която необичайно дълго време стои без краен резултат, защото я изпипваш, подготвяш, казваш си, че „може и по-добре“, че „само да довърша това и е готова“…
• Как да анализираш ситуацията? Задай си следните въпроси (няколко пъти, ако е необходимо) и си запиши отговорите на хартия максимално подробно (писането ще ти помогне да погледнеш по-обективно на отговорите, а може и да се сетиш за нещо, което не ти е идвало наум досега):
  • Какво наистина искам от тази задача като краен резултат?
  • Какво трябва да направя, за да го постигна? (Отговора на този въпрос ще наречем списък 1.)
  • От всичко изброено в предишния отговор, кое е минималното, което трябва да свърша, за да постигна първоначална, минимална и неизпипана версия на крайния резултат? (Това ще бъде списък 2.)
  • Като бонус, може да помислиш и каква е била причината да не направиш нещата от списък 2 досега и/или защо смяташ, че са необходими и тези от списък 1, преди да постигнеш крайния резултат.
• Как да се справиш? След като вече имаш списък 2, просто действай. 🙂 Направи нещата в него и работи с резултата: пусни продукта или публикацията, кандидатствай за желаната работа… На по-късен етап, ако все още имаш желание и виждаш смисъл, направи и някое или всички от нещата в списък 1 за допълнително подобрение на резултата.

Пожелавам ти успешно действие!