Отдавна гледах този филм, но така и не ми остана време да блогна за него, а трябваше – това е най-добрият филм, който съм гледала от много, много време насам. Трогателен и далеч не само детски – мисля, че историята би била интересна и поучителна и за деца, но е по-вероятно почти пълната липса на диалог и бавното развитие на действието да ги отегчи. За съжаление, нашите разпространители задължително считат, че „анимационен филм“ = „детски филм“, така че ако го гледате на кино, ще бъде дублиран. Загубата обаче не е голяма, тъй като диалогът във филма не е много, което е още едно от качествата му. (А и ако има деца в залата, поне няма да слушате четене на субтитрите от шептящи родители от всички страни около вас.) Гледката на голям екран си струва всеки лев, даден за билета, че и отгоре.
Историята на филма няма да разказвам – сигурно вече сте чели и нея, и мнението на критиката, и историята за софийския боклук, който уж е послужил за вдъхновение на филма (дано да е било така наистина, та поне нещо полезно да е имало в нея). Само ще добавя, че всичко в нея си е точно на мястото – както основният сюжет, така и заигравките с консуматорското общество и идеята на създателите на филма за бъдещето, което ни чака, ако продължим да действаме все така безотговорно спрямо околната среда. Чак да не повярва човек, че филмът е създаден в същото това общество, което иронизира, в държава, която в момента май е доста близо до показаното във филма състояние.
Накратко казано, ако трябваше да гледам само един филм тази година, това щеше да е WALL-E. Всички добри думи за него са напълно заслужени!
Брей! Ти го изкара най – добрия филм за всички времена 🙂 не съм го гледал, ама ще рискувам, щом го препоръчваш толкова горещо.
Със сигурност е най-добрият, който съм гледала от доста време насам. На нивото на класики като „ЕТ“ е. Мисля, че няма да съжаляваш.