Продължете към съдържанието

Трябва ли да се мълчи?

Сигурно сте чували поне една история от някого, когото познавате, за неизплатено трудово възнаграждение. Сигурно познавате човек, който работи във фирма, която не му плаща заплата, а той продължава да работи и да не прави нищо, за да си потърси правата. Но трябва ли да си мълчим в такива случаи?

Както вече писах, попаднах в такава ситуация в началото на тази година. След месец работа в Национална камара за мода – България ми беше платено само за около седмица, след което се очакваше аз да продължа да работя. Повечето хора вероятно биха го направили, тъй като заплатата им трябва, за да се издържат или да издържат семейството си. И на мен ми трябваше. Но напуснах. Може би ако бях останала, щях да я получа някой ден. А може би и досега щях да си чакам.

Следва и втората голяма група хора: онези, които след отърваването от подобна работа спират да се занимават, било защото не искат повече да виждат или чуват некоректния си бивш работодател, било защото се страхуват от него. Аз също няма особен практически смисъл да се занимавам повече с Камарата и по-точно с нейната председателка Надя Вълева. Вече имам по-добра работа, а разговорите с въпросната госпожица са ми, меко казано, неприятни. Но освен това аз имам и права. И съм решила да ги защитавам. Както и да уведомя възможно най-широк кръг хора какво се случи, не за да се оплаквам, а за да ги предупредя.

Затова, освен законовите действия, които предприех, отделих малко време да поровя из Интернет и да потърся информация за дейността на Камарата. Оказа се, че недоволствата срещу нея не са малко – като се започне от несправедливото отношение към участничка в организирания от Камарата Конкурс за млади стилисти и дизайнери и лошата организация на въпросния конкурс и се стигне до откровена измама. След като аз самата описах случая си, госпожица Вълева сама си изпроси сериозно да се захвана с нея, вече не само заради трудовия спор, а и за публична клевета, обида и разпространяване на невярна информация по мой адрес. От форумите, в които писах, разбрах, че голям брой известни имена и лица в българската мода вече са се обединили срещу въпросната госпожица. Възнамерявам да се присъединя към тях и каня и всеки друг, който по някакъв начин е ощетен или засегнат от Надя Вълева или някоя от нейните дейности, да ми пише. Колкото повече хора се обединят, без се страхуват, и колкото повече се говори за една измама или едно престъпление, толкова по-вероятно е то да не се повтори. Аз продължавам да си търся правата – не защото имам нещо против човека или институцията, които са ги нарушили, а защото съм против нарушаването само по себе си. Имам и време, и желание да докажа, че онзи, който рано или късно си намира майстора, е крадецът, а не този, който вика „Дръжте крадеца“.

3 коментара за “Трябва ли да се мълчи?”

  1. Благодаря ти. 🙂 Този случай се нуждае най-вече от разгласяване, след като се съберат историите на всички, измамени от г-ца Вълева, и се предприемат действия. Когато направим това, ще пиша тук. Също така, ако имам нужда от адвокат (в случай, че някой друг от засегнатите вече не е намерил), ще пиша и приемам препоръки.

  2. Pingback: Национална камара за мода – какво се случи | Сайтът на Силвина

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.