По време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз се очаква да се приеме новата Директива относно авторското право в цифровия единен пазар. В нея е включен и спорният Член 13, според който всички хостинг доставчици, Интернет сайтове, онлайн платформи и др., работещи със съдържание, качено от потребителите, ще трябва да инсталират автоматични системи за предварително следене, разпознаване и триене на съдържание. Целта е да не се допуска разпространението на съдържание в нарушение на авторските права.
На пръв поглед звучи добре, но на второ четене се оказва, че Член 13 причинява много повече проблеми, отколкото решава. Кампанията „Спри Робо полицията“ стартира, за да информира обществото за тези опасности и да окаже влияние за преразглеждане на спорните текстове в Член 13. Като част от тази кампания миналата седмица се проведе много интересна дискусия с участието на юристи и технически специалисти, които разясниха максимално подробно защо предвижданото в Член 13 е опасно и всъщност дори не е технически осъществимо.
Пълния запис от дискусията можеш да видиш в YouTube, а аз ще резюмирам основните неща, които се очаква да се случат, ако Член 13 бъде приет (и това са само малка част от проблемите):
- За да работи един автоматичен филтър за съдържание по начина, предвиден в Член 13, той трябва да преглежда всеки един файл (видео, текст или музика), качен от всеки потребител онлайн и да го сравнява с абсолютно всеки друг файл, който към момента се намира на сървърите на съответната платформа или хостинг доставчик. Ако открие, че новият файл дублира нещо, което вече е било качено, системата следва да предположи, че новият файл е неправомерно копие на стария и автоматично да го изтрие. За подобна проверка се изисква огромен технически ресурс, което я прави на практика невъзможна (което пък автоматично превръща всеки хостинг доставчик, сайт и онлайн платформа в нарушител). Ако техническият аспект ти е интересен, виж първата презентация от видеото, в която Васил Колев обяснява по-подробно какви решения биха могли да се ползват и защо нито едно от тях не е достатъчно надеждно според Член 13. По-нататък Марчин Олендер от Google разказва как на практика работи Content ID – технологията, която автоматично засича пиратското съдържание, качено в YouTube и която е едновременно с огромен мащаб и най-близка до „Робо полицията“, която Член 13 предвижда – и защо не е по силите дори на Google да изгради и поддържа подобна система с пълната ѝ функционалност.
- Член 13 не предвижда как точно правоносител, който твърди, че негово съдържание е изпиратствано, ще докаже по безспорен начин, че наистина има права над съдържанието. Още повече, проверката на юридически документи е трудна дори за хора, а технология, която да може да го направи успешно, още няма.
- Стоварва се отговорност върху посредника, на чиито сървъри е качено пиратско съдържание, вместо да се помисли за по-адекватни мерки за преследване на нарушителите. Това по всяка вероятност ще наложи големи допълнителни разходи за тях, които ще се отразят на цените им и ще намали конкурентоспособността на доставчиците на онлайн услуги, базирани в ЕС.
- Филтрите няма да могат да отличат и ще трият и правомерните цитати, които са позволени от закона, пародийното съдържание, кавър версиите на музика, както и съдържанието под copyleft лиценз.
- Правоприлагането, т.е. отсъждането кой е нарушител на закона, се прехвърля на частни компании и оперирани от тях автоматизирани системи, вместо да е работа на съда (т.нар. „частна цензура“).
- Доставчиците (на хостинг и други онлайн услуги) трябва да достъпват съдържанието на потребителите и да го преглеждат, за да определят дали нарушава нечии авторски права, което от своя страна е нарушение на правата и свободите на потребителя. В момента, ако ти качиш личен файл на сървър на доставчик като например Google Drive, доставчикът има право само да съхранява файла, но не и да преглежда съдържанието му, освен ако ти не направиш файла публичен. Подобна е ситуацията, ако имаш сейф в банка: банковите служители имат право (и задължение) да съхраняват твоите ценности, но не и да отварят сейфа в твое отсъствие и да гледат какво има вътре. Член 13 ще промени това и ще задължи доставчиците да преглеждат всичко, което качиш при тях, за да установят дали не съдържа пиратско видео, софтуер, музика или текст.
- Създават се и предпоставки за автоматизирана цензура. Доставчиците могат да решат за забранят качването на определен от тях тип съдържание „за по-сигурно“ или да забранят анонимното ползване на услугите им. Така всички потребители са третирани като потенциални нарушители, за да се улесни евентуалното по-лесно идентифициране на реални нарушители при необходимост. Но така ще се попречи и на свободата на словото, на свободното изразяване на мнение и на избора да го правиш анонимно, ако пожелаеш.
За още подробности можеш да следиш кампанията във Facebook. А как да помогнеш? Подпиши петицията против приемането на Член 13.