Продължете към съдържанието

„Един въпрос“ или как стартирах онлайн проект с един час работа дневно

Наскоро водих уъркшоп, озаглавен „Постигни целта си с 1 час работа на ден“, на базата на опита ми с един онлайн проект… и така реших да разкажа как се стигна от идеята до крайния продукт. Работата ми по този проект беше и едно от нещата, които вдъхновиха онлайн обучението „Супер продуктивност“, защото в този проект за първи път приложих изцяло принципите, които преподаваме в него. След като установих, че работят, със Зори се захванахме да ги обясним максимално достъпно, така че да се ползват и от други хора.

Проектът се казва „Един въпрос“ и името му идва от неговата основна функционалност. Този сайт дава възможност да зададеш въпрос на експерт в една от 30 области на знанието и да получиш безплатен отговор. Част от експертите могат да бъдат наети и за платена консултация, по време на която можеш да зададеш неограничен брой въпроси в рамките на един час. 🙂

Идеята ми дойде, след като отделих известно време да обмисля с какво ново бих могла да се заема, което да отговаря на следните условия:

  1. Да използвам уменията си за управление на уеб проекти, онлайн маркетинг и създаване на уеб сайтове (за предпочитане с WordPress 🙂 ).
  2. Да бъда полезна на други хора като мен, които стартират нещо свое.
  3. Да ми бъде интересно и да виждам смисъл в това, което правя.

Така реших да обединя и моите умения, и тези на множество страхотни хора, които познавам и които искат да споделят знанията си и да помагат на другите. Доста се чудих за формата, под която това да се случва и в крайна сметка реших, че ще е тази (под формата на въпроси и отговори), тъй като тя дава възможност на потребителите чрез своите въпроси да определят кое им е най-интересно и полезно и какво наистина ги вълнува, вместо ние да им налагаме това, което според нас трябва да знаят.

Следващата стъпка беше да намеря време за работа по проекта, което не беше лесна задача, тъй като по онова време работех на пълен работен ден и спортувах редовно. За щастие, бях в компания с изцяло дистанционен екип и имах свободата да правя сама дневния си график, вместо да спазвам стриктно работно време (а и не пътувах ежедневно до офиса и обратно, тъй като такъв нямаше). Хората, които тепърва започват дистанционна работа, се радват на допълнителните час-два, които се освобождават от пътуване, но тъй като това не беше първата ми дистанционна работа, вече отдавна ги бях оползотворила и трябваше да търся друга дейност, от която да „открадна“ време. 🙂 За начало си поставих за цел това да е един час дневно.

След като известно време се взирах в дневния си график и безрезултатно се мъчих да елиминирам нещо, което да ми освободи един час всеки работен ден, реших да опитам друг подход. Просто поставих този час на първо място в дневния си график (вариации на тази тактика препоръчват няколко автори, например Гари Келър и Брайън Трейси). По този начин се подсигурих, че каквото и да стане през деня, ще съм свършила нещо, дори и малко, за постигането на целта си да стартирам проекта. След това всеки ден решавах как да оптимизирам останалите си задачи според ситуацията и приоритетите ми в съответния момент, така че оставащото (с час по-малко) време да ми стигне за всичко останало, което имам да върша. Получаваше се, като по този начин открих начини да оптимизирам някои от задачите си и разбрах кои дейности са ненужни. Дори и да не ми останеше време за тях, изненадващо се оказваше, че Земята продължава да се върти и никой не беше умрял или дори леко пострадал. 🙂

След като вече имах цел и време за работа по нея, трябваше да реша кои са основните действия, които ще доведат до постигането на целта и как да ги изпълня максимално оптимизирано, така че да постигна възможно най-добър резултат през малкото време, което си бях отделила. Оказа се, че това самоналожено ограничение е един от най-добрите начини за оптимизиране на дейностите по един проект и за елиминиране на всичко излишно. Затова и оттогава насам препоръчвам на всеки, който стартира нещо ново, да отделя за работа по него само по час дневно в самото начало, така че да е сигурен, че върши само правилните неща и не си губи времето. (Рано или късно това става ясно и човек се принуждава да оптимизира, ако не го е направил в самото начало.)

Започнах със съставяне на списък на основните дейности и техните подзадачи. След като го написах, го прегледах внимателно и премахнах абсолютно всичко, което не беше напълно наложително за постигане на основната цел: стартиране на работеща базова версия на сайта с основната функционалност за задаване на въпроси. След първия преглед направих още два, докато не останах напълно убедена, че наистина няма какво повече да премахна.

Следващата стъпка беше да набера екип, така че да работим паралелно по набелязаните задачи и да стигнем до крайния резултат по-бързо. Започнах, като поканих един от бившите ми колеги в онлайн агенцията, която бях създала няколко години по-рано. Той е разработчик и дизайнер, който работи основно с WordPress. Той предложи да включим в екипа и още двама души, с които беше работил по други проекти: маркетинг специалист и копирайтър. Разпределихме задачите помежду си, като продължихме със същата политика на работа, която прилагах и докато бях сама:

  1. Всеки от нас работеше и на друго място, така че ограничаваше работата по „Един въпрос“ до 1-2 часа от деня си.
  2. Всеки определяше кои са най-важните и необходими задачи в неговата област (управление на проекта, привличане на експерти и търсене на източници на финансиране за мен, писане на код, дизайн, текстове и маркетинг за останалите хора в екипа) и работеше само по тях, максимално бързо и оптимизирано. Всяка идея или функционалност, която ни дойдеше наум, но не се вписваше в текущия план, се записваше и оставаше за разглеждане по-късно – след старта на сайта, когато трябваше да изберем следващата цел.
  3. Периодично се събирахме, за да прегледаме кой докъде е стигнал в своята област, как върви общата работа, колко близо сме до целта и дали има задачи, които можем да отложим за по-късно или изцяло да елиминираме, без постигането на крайната ни цел да пострада.

Кога по-успешно, кога не чак толкова, продължихме да следваме тези принципи по време на работата заедно и шест месеца по-късно „Един въпрос“ беше факт. Той работи и до днес, а развитието му след старта е отделна история… която може би също ще разкажа някой ден.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.