Има дни, в които не върви, както се пееше в една песен. Понякога сме в кофти настроение без причина и спешно търсим начин да го подобрим. Един такъв изпробван начин е… да зарадваме някой друг. Много автори на книги и мотивационни лектори дават този съвет. Намерих и цели две проучвания, в които психолози доказват точно това. 🙂
Ето и няколко конкретни неща, които правя редовно и мога да потвърдя от личен опит, че действат добре:
- Пиша на хора, които са ми помогнали, но не го знаят. Ако съм прочела особено полезна книга или блог публикация, намирам информация за контакт с автора и му изпращам кратък e-mail, в който му казвам как ми е помогнал с написаното и му благодаря. Невинаги получавам отговор, може би дори има хора, които ме мислят за луда. 🙂 Но съм имала и случаи, в които световноизвестни автори на бестселъри са отделяли по 1-2 минути да ми отговорят и на свой ред да благодарят, че съм ги изненадала приятно. На два пъти ми се случи и блогъри, които чета, да ми пишат, че са видели съобщението ми точно в някакъв много лош момент и то им е оправило настроението. Действа отлично и на моето собствено настроение.
- Благодаря по много пъти всеки ден. Когато пиша e-mail на някого („благодаря за уточнението/информацията“, „благодаря предварително за услугата“, „благодаря за желанието да работим заедно“, „благодаря, че се сети за мен“ и какво ли още не), когато някой ми подаде предмет, отвори ми врата… винаги, когато е уместно, дори и за най-дребното нещо. Всичко това започна, когато минах през коучинг със Зори Стефанова и тя ме научи в началото на всеки ден да благодаря мислено за няколко хубави неща в живота си (правя го и до днес и помага денят да започне и да премине по-добре). Реших да допълня тази техника, като започна да търся малки поводи за благодарност в ежедневието и да казвам „благодаря“ всеки път, когато се сетя за такъв. Хем е учтиво, хем постоянно си напомням, че всеки ден се случват много хубави, дребни неща. Направо е изненадващо колко са много, когато човек започне целенасочено да ги търси – а и е забавно занимание. 🙂
- Правя комплименти. Старая се, когато някой направи нещо хубаво, разкаже забавна история или дори е облечен особено добре, да му го казвам. Учудвам се колко рядко хората правят това (може би се счита за нещо като подмазване, знам ли) – моментално подобрява деня и на човека, който прави комплимента, и на този, който го получава. Бонус техника: говоря много зад гърба на другите, но хубави неща. 🙂 Ако нямам какво добро да кажа за някого, не го обсъждам (ако други хора го правят, не участвам), но ако има с какво да го похваля пред хора, на които ще бъде интересно или полезно, го правя.
- Давам пари на просещи или улични музиканти, особено когато нямам много, а ми трябват. За мен няколко стотинки са нищо, но могат много да зарадват човек, който ги няма. Освен това, така си напомням, че дори и да ми е трудно с парите, има хора, на които им е по-тежко и които нямат моите възможности (което пък насочва мислите ми от „много ми е зле“ към „има какво да направя, за да си помогна“).
Пробвали ли сте някои от тези техники и помагат ли и вашият ден да стане по-добър?