Когато сте били дете, най-вероятно често сте слушали за „вълшебната думичка“ и са ви учили да я използвате. Обикновено под „вълшебна думичка“ възрастните имат предвид „благодаря“ и очакват детето да я казва на околните, когато са направили нещо за него. Магията на „благодаря“ обаче е доста по-голяма, а с времето открих и още една много полезна думичка. Ще ви разкажа и за двете.
Благодаря може да бъде нещо много по-мощно и полезно от израз на любезност в разговора, ако я използвате правилно. Ето кратка инструкция за употреба, с която си служа всеки ден. 🙂
Обикновено благодарим, когато някой ни е направил услуга – независимо дали е малка, като да ни отвори вратата, за да минем през нея или по-голяма, като да ни препоръча пред шефа си като подходящ кандидат за страхотна работа. Ако се замислим малко повече обаче, ще намерим повод да благодарим винаги и на всеки, с когото общуваме, дори и да не е направил нещо, за което е обичайно да се изказват благодарности. Например, изпращаме e-mail на някого, за да го уведомим, че ще се забавим повече от предвиденото с поет ангажимент. Можем да завършим с „Благодаря за разбирането“. Или възлагаме задача на колега – можем да благодарим предварително, защото сме уверени, че ще си свърши работата, и то добре. Или каналът вкъщи се запушва – най-вероятно никак няма да ни е до любезности, но ако само за малко се замислим какво щеше да стане, ако водопроводчикът не беше дошъл бързо да оправи аварията, с ентусиазъм ще се впуснем в благодарности. 🙂
Ползите от това упражнение:
- Хората ще забележат и оценят учтивостта ни. Освен че гали егото, защото сме много готини, благодарността прави и деня на околните по-приятен, особено ако не са очаквали да я получат. 🙂
- Когато намерим повод за благодарност във всяка ситуация, стресът намалява значително. Щом има за какво да благодарим, положението не е чак толкова лошо. А няма как да сме много ядосани или силно разтревожени, ако абсолютно всичко, което ни се случва, има и добра страна – и то толкова добра, че да си струва да благодарим за нея.
Другата вълшебна дума, за която сме пели и песнички като деца, е защо. Оказва се, че детското любопитство е нещо много полезно и също е приложимо почти във всяка ситуация. Винаги можем да се запитаме:
- Защо това нещо работи по този начин? В тийнейджърските ми години ми беше много интересно как работят Интернет и уеб сайтовете и защо. И добре, че стана така, иначе кой знае какво щях да работя сега. 🙂
- Защо да върша тази работа/задача? Ако по-често се замисляме за смисъла на нещата, които правим, ще си спестим много време, като оптимизираме, съкратим или направо се откажем от нещата, които нямат особено значение за нас.
- Защо (не) се разбираме с този човек? Оттук могат да дойдат много идеи за подобряване на взаимоотношенията ни с всички около нас.
- Защо той/тя постъпва така? Помага да се поставите на мястото на другия. Много е полезен и ако го зададете на човека, за когото се чудите, с неутрален тон и искрено желание да разберете причината, а не като реторичен въпрос. Отговорът може да изненада и двама ви. В голяма част от ситуациите, които ви дразнят, е много вероятно да се окаже, че човекът дори не е подозирал, че ви пречи и с готовност да коригира поведението си. А може и да не се наложи, ако след като разберете причината за действието, то спре да ви дразни.
- Защо се случи това? Ако е било нещо добро и успеем да открием причината, можем да му помогнем да се случи пак. Ако е било лошо, знаем от какво да се пазим.
Важно е обаче не само да питаме защо, а и да си отговаряме правилно. Ако се запитам „Защо нямам достатъчно пари?“ и си отговоря „Защото съм много смотана“, очевидно няма да си помогна. 🙂 Този отговор не само не носи полезна информация, а и най-вероятно ще ми развали настроението, ще ме направи неработоспособна поне за няколко часа и ще намали още повече шансовете ми да променя финансовото си положение.
Отговорите на тези въпроси трябва да бъдат честни, да се базират на факти и да се концентрират най-вече върху неща, които зависят от нас, защото единственото, което гарантирано можем да променим, е собственото ни поведение. В примера по-горе полезни отговори на въпроса могат да бъдат „Защото не отделям достатъчно време за работа“ или „Защото е време да си потърся по-добре платена работа“. И двата ме насочват към действие, което мога да предприема, а ако помисля още малко, вероятно ще се досетя и за по-конкретни въпроси, които ще ме доведат до още по-точни решения.
Искате ли да се убедите сами в ползата от вълшебните думи? Имам две предизвикателства за вас:
- В следващите 10 разговора, които проведете или e-mail съобщения, които напишете, задължително благодарете, независимо дали обикновено го правите в дадената ситуация или не. Намерете разумно звучаща и логична причина и благодарете на човека отсреща не само наум, а и на глас или писмено. Дори и да ви звучи странно или ненужно.
- В следващите 5 ситуации, в които се замислите дори малко в някоя ситуация, за която обикновено не си задавате въппроса „защо“, го направете и наистина помислете за отговора, докато стигнете до вероятна причина, която ви носи полза или най-малкото ви удовлетворява. Невинаги ще можете да намерите решение на ситуацията, например ако сте в задръстване и шофьорът зад вас скочи на клаксона, а вие се запитате защо го прави, отговорът „Защото вероятно е нервен и бърза за работа, също като мен“ няма да го накара да запази тишина. Може обаче да намали вашето напрежение, когато си дадете сметка, че с човека сте в една и съща неприятна ситуация и той не ви дразни нарочно, а просто се изразява по различен начин от вас.
Пожелавам ви успех и ще се радвам да споделите резултатите. Ако ви харесат, не е нужно да спирате след десетото „благодаря“ или след петото „защо“ – превърнете ги в навик, както направих аз.