Човекът, който ни съветва „Как се пише?“

От малка чета постоянно, поне по две книги едновременно. С всяка прочетена книга растеше и интересът ми към езика, правописа и граматиката. Любопитно ми беше кое как се пише и защо. Помня, че на 9-10-годишна възраст изяждах с кориците цели серии граматически книги и справочници.

С Павлина Върбанова бяхме колежки от времето, когато работих в медия. Да кажа, че тя е страхотен колега, много добър коректор и експерт по български език, ще е сериозно подценяване, но това е първото, което ми идва наум, когато трябва да я представя накратко. Докато работехме заедно, редовно се допитвах до нея във връзка с разнообразни правописни и граматически казуси в материалите, които пишех и редактирах. След като смених работното място и не мислех за редно да продължавам да ѝ досаждам с въпроси, прибягвах често до сайта „Как се пише?“, когато пишех (и в работата, и в блога).

В началото на септември много се зарадвах да науча, че предстои премиера на книга, написана от Павлина, по-точно на справочника „Как се пише? Книжовен, диалогичен и дигитален български“. От въведението вероятно вече ви е ясно, че с най-голямо удоволствие си припомних навиците от детството и изядох справочника с кориците. Както повечето хора, които за последен път са учили фокусирано правопис и граматика в училище, установих, че има грешки, които правя, без дори да знам, че греша. Павлина е представила всички най-често срещани езикови главоблъсканици в днешно време в много ясен и достъпен стил, разбираем от всеки.

Справочника можете да намерите във всяка книжарница (и препоръчвам да го направите), а тук ще ви организирам кратка виртуална среща с Павлина. Преди известно време ѝ зададох няколко въпроса за неща, които няма да прочетете в справочника. Вижте какво ми отговори Павлина.

Повечето хора онлайн те познават като филолог и създател на сайта “Как се пише?”. Ще споделиш ли нещо любопитно за Павлина Върбанова, което хората не знаят?

Обикновен човек съм. Едно от “забележителните” неща обаче е, че съм родена в Тутраканската селищна система, на която навремето Рейгън беше основен враг. Питах и разпитвах, но досега не съм срещала жив очевидец на онзи прословут лозунг.

Когато имам свободно време, шия гоблени – предпочитам с кръстат бод. Последният ми гоблен е по картината на Густав Климт “Дама с ветрило”.  Преди много години смятах това занимание за еснафско и се чудех как може човек да си губи времето точно по този начин. Но видях “Меките часовници” (“Упорството на паметта” на Салвадор Дали) и изведнъж ми се прииска да ги ушия.

Вкъщи имаме котка, която освен малко име си има и фамилия: Мишел Боянска. Мишел – на името на Мишел Обама (тя тъкмо беше станала първа дама на САЩ, когато се сдобихме с котето), а Боянска – защото я взехме от Бояна.

Откога е любовта ти към българския език и как се зароди тя? Кога и как разбра, че искаш да се занимаваш професионално с езика?

Ако кажа, че това е било детската ми мечта, значи силно да преувелича. Дали е любов точно, не знам, но със сигурност ми е истински интересно да се занимавам с езика. Постепенно ми стана интересно в университета, където следвах българска филология и езиковедските дисциплини ми се удаваха повече от литературоведските. След като завърших, работих четири години като учителка и нарочно казвам “работих като”, защото не усещах училището като своето място, още по-малко професията – като призвание. Знаех, че ще бъда много по-добра като коректор например, и така смених попрището. Всъщност увереността ми и самочувствието ми като специалист идват от богатата ми, вече 21-годишна практика като редактор и коректор за различни издателства в различни области.

Ти си сред хората, постигнали мечтата на много блогъри не само в България, а и по света: издател се свърза с теб и ти предложи сайтът ти да се превърне в книга. На представянето ѝ ти сподели историята и тя много ми допадна. Ще разкажеш ли и на моите читатели малко повече кога и как се случи това? Може би и ще дадеш някой съвет на читателите на блога, които се надяват това, което пишат онлайн, да стане подходящо за издаване като книга?

Нашето време е време на размиващите се граници. Написаното онлайн изведнъж се сдобива с книжни дрехи, а текстовете от книжните издания се качват в интернет. Въпреки това аз мисля, че когато пишеш даден текст, трябва непрекъснато да имаш предвид за какъв “носител” го подготвяш. Доста по-отговорно е да пишеш хартиена книга, която има определен обем, докато един сайт на практика побира неограничено количество текстова информация. В първия случай е много важно предварително да обмислиш и добре да прецениш какво да включиш и как да го представиш. В сайта винаги можеш да редактираш, но излезе ли книгата от печат – край. Остава ти само да се питаш: “Това как съм го проспал?” Или още по-лошо: “Как съм могъл да напиша подобна глупост?”

За моята книга, или по-точно справочник, имах доста време да помисля, а и да поработя по текста. Първо издателят трябваше да ме убеди, че има смисъл от книжно издание, защото аз самата смятах, че читателите трудно биха си купили хартиен справочник при наличието на сайт, който им върши същата работа. Но точно там се оказа разликата: сайтът не върши същата работа, защото (може би парадоксално) в него има много информация – вече почти 1700 езикови въпроса и техните отговори. В него не е отсято най-важното, докато в хартиения справочник съм се постарала да представя синтезирано актуалните и най-съществените правила в българския правопис, пунктуация и граматика.

По книгата работих с проф. Иванка Мавродиева от Софийския университет, която ми даде ценни идеи за подреждането и поднасянето на правилата, така че те да бъдат по-достъпни за читателите. Освен научен консултант имах и друг, не толкова висококвалифициран, но несъмнено ценен – дъщеря ми, която беше шестокласничка по времето, когато подготвях текста. Прецених, че ако едно дете в шести клас разбира написаното, то и по-голямата част от читателите ще го разберат.

Какво да очакваме от теб в бъдеще? Планираш ли втора част на справочника “Как се пише?” или друг интересен проект?

Планирането е сериозна дейност. В момента имам само идеи. И за онлайн, и за офлайн проекти.