Това беше основното, което ми направи впечатление на конференцията Bulgaria Web Summit 2014, която се проведе на 31 май в Интер Експо Център: видях се с толкова много хора, които трудно успявам да засека, включително и такива, които почти никога не виждам на конференции, но бяха отделили от времето си, за да дойдат тук. И имаше защо. 🙂 От гледна точка на нетуъркинг и на срещи на живо с колеги от бранша, това със сигурност беше най-полезното за мен събитие тази година.

Преди да премина към това, което научих от лекторите, да кажа няколко думи за организацията, тъй като след събитието чух някакви критики по въпроса. Нямало кафе, нямало човек на гардероба, почивките били дълги… Аз обикновено пия кафе вкъщи, а ако искам да го пия навън, ходя в кафене, а не на конференция, та не съм и търсила кафе по време на събитието, за да забележа имало ли е или не. Липсата на човек на гардероба всъщност ми се видя удобна. На други събития в Интер Експо Център винаги чакам на дълга опашка за гардероба, а тук можех просто да си оставя или взема якето, когато искам, без да губя време в чакане. А какво по-хубаво от дълги почивки, в които да успея да се видя с всички хора, с които искам да поговоря и да имам време за смислен разговор с всеки, вместо да имам време само колкото да притичам между залите, разменяйки по една-две думи, докато се разминавам с хората? Това, което за мен беше важно за една уеб конференция, го имаше: страхотни лектори (наистина нито един не ми беше скучен), множество полезни и приложими в работата неща, достатъчно пространство в залите и между тях за разминаване и разговори… Наистина нищо не усетих да ми липсва откъм организация и съвсем не го казвам, защото организаторите са ми много симпатични. 🙂

И така, основното: лекторите. Останах предимно в най-голямата зала. Макар че и в останалите нещата си струваха, учените все още се бавят с изобретяването на клонирането, така че нямах особен избор по въпроса…

Витали Фридман стартира с преминаване през дизайна такъв, какъвто го виждаме около нас, върна ни малко назад във времето, а след това показа и най-съвременните тенденции и даде много съвети за responsive дизайн. Най-много харесах предложението да започваме дизайна от отделните елементи, като например бутони, стрелки и елементи от менюта, които след това да подредим, така че да получим дизайн на цяла страница.

Дейв Хоуг говори за ползваемостта и преживяването на потребителя, докато работи с даден уеб сайт. Страхотна презентация с множество примери от практиката.

Съдържанието не е достъпно, защото не е потвърдено използването на бисквитки. Можеш да го направиш от бутона за приемане.

Радек Матей говори за това колко е важно да се чувстваме „собственици“ на продукта, който разработваме. Наистина е важно – колкото повече хора в екипа чувстват това, което правят, като „свое“, толкова по-качествена е свършената работа.

Съдържанието не е достъпно, защото не е потвърдено използването на бисквитки. Можеш да го направиш от бутона за приемане.

Последната презентация, която успях да видя отначало докрай, за разнообразие беше в друга зала. 🙂 Марио Пешев говори за виртуалната компания и за това, че няма никакъв смисъл от това екипът да седи в офис през целия ден, докато работи по виртуални продукти и проекти. Потвърждавам на 100% всичко, което Марио каза. Аз работя изцяло виртуално в последните пет месеца, като в момента съм част от три такива екипа: този на Global Studio, в който сме пръснати между София, Пловдив и Велико Търново, нямаме офис и това никога не е пречило нито на нас, нито на клиентите ни; един startup, в който членовете на екипа са в България, Словения, Кипър и Бангладеш и един проект в обществена полза, в който всички сме в София, но работим заедно изцяло онлайн. (Ако се чудите как го постигам – именно работата от вкъщи ми помага за това, защото ми спестява пътуванията до офиси всеки ден. Освен това, когато работя на принципа на свършената работа, а не на престояването на компютъра по точно определено време, мога да работя в часовете от денонощието, в които съм най-продуктивна и да смогвам с много повече задачи отпреди, когато работех в офис със стандартно работно време.) Както Марио пише в допълнителните бележки в блога си, май основният проблем при този тип работа са мениджъри, които се съмняват, че хората няма да работят, ако си стоят вкъщи. За щастие, вече наистина има достатъчно възможности да се работи дистанционно за/с хора, които най-малкото нямат нищо против виртуалните екипи, а в най-добрия случай осъзнават и предимствата на този тип работа.

Като прегледах пак програмата, осъзнах, че има още толкова много за разказване от това събитие и сигурно, колкото са били посетителите, толкова различни блог публикации могат да се напишат. Ако дори и малкото, което успях да видя и да ви предам, ви е вдъхновило, следете сайта на събитието – организаторите обещават, че ще има и издание догодина, а през това лято май ще направят и нещо локално във Велико Търново. Чух да го споменават и вероятно на същия сайт ще има повече информация в някакъв момент. Следете го, струва си.