Четири години могат да минат много бавно, ако правиш нещо скучно и не се развиваш. А могат да минат и със свръхскорост, ако правиш нещо интересно с готини хора.

Четирите (приблизително) години на Програма „Глоб@лни библиотеки – България“ изтекоха днес. През август 2009 г. стартирахме от един тесен офис, където 20 души работехме по двама-трима на едно бюро. Фондация „Бил и Мелинда Гейтс“ ни повери солиден бюджет и ни възложи да оборудваме близо 1000 библиотеки в цялата страна с компютри и софтуер. Трябваше и да обучим библиотекарите как да използват компютрите и Интернет, за да помагат на хората да си намерят работа, да кандидатстват в университет, да се свържат с близки в чужбина, да получават здравна информация… и всичко останало, което би направило живота им по-добър, а ежедневието – по-лесно.

Не че библиотеките не го правеха и преди ние да дойдем. С ниски бюджети, почти напълно забравени и от държавата, и от хората в техните населени  места, с обидно ниски заплати, те правеха „от нищо нещо“, за да запазят знанията и достъпа до информация свободни и достъпни за всички.

Съдържанието не е достъпно, защото не е потвърдено използването на бисквитки. Можеш да го направиш от бутона за приемане.

Планът, разбира се, не мина съвсем без неуредици. Забавихме се с доставката на компютрите, а за много от библиотекарите сигурно сме били някаква банда непознати, появили се кой знае откъде, за да им дава акъл как да си вършат работата. 🙂

Постепенно обаче нещата започнаха да се променят. В малките библиотеки влизаха все повече хора. От уста на уста започна да се разчува, че в библиотеката вече може да се ползва безплатно компютър и Интернет…

И така до днес, 31 януари 2014 г. Много хора, дори и в най-малките села, вече приемат за напълно обичайно това, че в библиотеката всеки може да ползва безплатно компютър и да получи помощ и съвет от библиотекаря, да участва в обучения на различни теми, семинари, уебинари…

Моят принос към тези постижения беше създаването на портала на българските библиотеки, който, за моя и на неговите потребители радост, ще бъде запазен и след края на програмата, а аз ще продължа да се занимавам с поддръжката му.

За тези години обучих много библиотекари на това как най-добре да присъстват онлайн и да използват уеб, за да помогнат на повече хора да научат за тяхната работа. Аз обаче научих много по-важни неща от библиотекарите и от хората, които посещават техните библиотеки. Научих се да бъда мотивирана и оптимистична и да постигам много с малко средства – така, както те го правят всеки ден и както ще продължат да го правят и занапред. Но вече по-глобални отпреди. 🙂

Съдържанието не е достъпно, защото не е потвърдено използването на бисквитки. Можеш да го направиш от бутона за приемане.

Съдържанието не е достъпно, защото не е потвърдено използването на бисквитки. Можеш да го направиш от бутона за приемане.

Какво предстои оттук нататък? Създаденото по програмата (онлайн ресурси и компютри) продължава да бъде на разположение на всеки в 960-те глобални библиотеки в цяла България. Новата фондация „Глобални библиотеки – България“, която беше създадена, за да продължи дейността по програмата, търси финансиране, за да продължи да модернизира библиотеките и да поддържа вече постигнатото.

Аз ще прекарвам една малка част от деня си като сътрудник на фондацията на непълен работен ден, а остатъкът от времето ми ще е зает с нови проекти. Един от тях е студиото за уеб дизайн Global Studio, а останалите 4 (няма грешка, четири) ще разкривам един по един, когато им дойде времето – нали трябва да поддържам любопитството ви с нещо? 😉

Благодаря на всички библиотекари и колеги от офиса на програмата, с които споделихме последните четири години и заедно допринесохме за създаването на новите, модерни български библиотеки. И до нови срещи!

[/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]