Отдавна видях публикацията на Пламен за неговия перфектен ден, отдавна се каня и аз да напиша нещо по темата, но… толкова много варианти за този перфектен ден ми идват наум, че все не успявам да ги сведа до един-единствен. Все пак ще опитам…
Сутринта ставам от леглото, когато съм се наспала. Будилника съм го изхвърлила отдавна, защото не се налага да съм в офиса в точен час – когато и да се появя, ми се радват, че изобщо съм се сетила. 🙂
Днес отивам на работа пеш. Минавам през пешеходна зона, после през парк. Никакъв дим от изгорели газове, защото електрическите автомобили вече са станали масови и цяла София е пълна с такива. А и все повече хора обичат да ходят пеш, вместо да се возят сами в колата си всеки ден.
В офиса всеки от колегите има повод за празник: един е спечелил допълнително финансиране за проекта си, друг – нов клиент…
Решаваме, че днес ще работим до обяд, а после ще празнуваме. От офиса се изстрелваме директно към летище „София“, където ни чакат приятелите, мъжете/жените и децата. Голяма компания сме, така че ще пътуваме с частен самолет, макар че и той едва ни събира всички…
След час полет сме на плаж. Няма значение точно къде сме, важното е, че времето е слънчево, пясъкът – бял, а водата – синя. Правим си барбекю на плажа, където ни заварва залезът на слънцето и краят на перфектния ден.
Интересно как би изглеждал перфектният ден на Ани, Мишел и Тихомил… 😉
На фона на настъпващата есен, твоят перфектен ден леко ме натъжи… 😉
Точно на нейния фон и аз се размечтах именно за плажове – ако беше август с температура 40 градуса на сянка, сигурно перфектният ми ден щеше да е ски ваканция, макар че не мога да карам ски. 😉
В моя перфектен ден често присъстват…
1) Чаша хубаво кафе сутрин,
2) слънце, разходка, усмивка,
3) няколко часа креативна работа (рисуване, писане на код, снимане на красиви неща),
4) и други такива… 😉
за съжаление, нямам време сега да напиша цял пост по темата…
И това е достатъчно, за да си представя перфектния ти ден… Наистина е хубав. 🙂