Преди доста време пуснах поредица от публикации на базата на моя личен опит, описващи накратко възможните ситуации, в които човек би могъл да попадне, ако се натъкне на некоректен работодател. В част 1 набелязах правата на служителя при постъпване на работа и след назначаването, в част 2 – какво трябва да се направи и какво би могло да се случи при напускане, а в част 3 – как служителят може да си потърси неизплатено трудово възнаграждение по съдебен път. Така и не ми остана време да напиша част 4, в която да изясня какво се прави, ако и при влязло в сила съдебно решение работодателят отказва да изплати възнаграждението.
Наскоро с мен се свързаха бивши колеги от Сдружение „иЦентрове“ и ме поканиха да ги подкрепя в тази Facebook група. Поради много и различни причини, служители на Сдружението не са получавали полагаемите си трудови възнаграждения вече близо половин година. Поради финансовата криза, която май няма да си отиде и през 2010 г., вероятно още много хора от различни фирми и организации в България ще изпаднат (или вече се намират) в подобна ситуация. Тази мисъл ме накара да изровя темата от архивите.
Разбирам, че на бизнеса му е трудно в условия на криза. Разбирам, че в някои случаи просто няма средства за заплати. Смятам обаче, че ако се стигне дотам, по-добре е ръководството да поговори със служителите си честно и навреме и да прибегне до неплатени отпуски или дори до съкращения – този начин е по-справедлив спрямо хората, отколкото несбъднатите обещания, че възнагражденията ще бъдат изплатени някой ден, докато междувременно служителите кредитират организацията с труда си и се чудят как да се нахранят и с какви пари да си плащат сметките. Затова съм на страната на служителите, които са били подведени от работодателите си, независимо от това колко е страшна кризата и колко е трудно да се прави бизнес сега. Кризата не е основание да се нарушава Кодексът на труда. Така че, ето я и последната част от поредицата, макар и с доста сериозно закъснение.
Преди да продължа, бих искала да направя една уговорка: не съм юрист. Всичко, което ще прочетете по-долу, както и в предишните части на тази поредица от публикации, се базира на моя личен опит от спечелено дело за неизплатено трудово възнаграждение преди няколко години и описва стъпките, през които преминах и след които получих сумата, която ми беше присъдена. Ако и вие имате подобен проблем, горещо препоръчвам да се консултирате с адвокат, който се занимава с трудово-правни въпроси, като използвате тази поредица от публикации като ориентир за това какво можете да очаквате. Хонорарите за такъв тип консултации не са никак високи и със сигурност си струват. И така, след като се изяснихме… моля, четете по-надолу. 🙂
Ако разполагате с влязло в сила съдебно решение, според което работодателят е длъжен да ви изплати трудовото възнаграждение, но при контакт с него той категорично отказва да го направи, можете да се обърнете към съдия изпълнител. Повечето адвокати работят с такива специалисти, затова бих препоръчала да се посъветвате с адвоката, който е водил делото ви и той да ви препоръча съдия изпълнител, към когото да се обърнете. В рамките на добрия тон е да се свържете с работодателя си (много вероятно е на този етап той да ви е бивш такъв – при обтягане на отношенията до такава степен обикновено вече сте напуснали) поне два-три пъти и да се опитате да договорите срок за изплащане на възнаграждението – не сте длъжни да го правите, но все пак… Ако и след този срок нищо не се случи, с чиста съвест можете да посетите офиса на съдия изпълнителя. Имайте предвид, че неговите услуги са напълно безплатни при трудово-правни и бракоразводни дела.
За да започне работа, е необходимо да му предоставите копие от влязлото в сила съдебно решение за изплащане на вашето възнаграждение. За всеки случай носете със себе си лична карта и цялата останала документация по делото – трудов договор, трудова книжка, кореспонденция между вас и работодателя… Ако във вашия случай е нужно копие на още нещо, освен на съдебното решение, съдия изпълнителят ще ви каже.
Бих ви препоръчала да го упълномощите да свърши цялата последваща работа от ваше име, т.е. да действа изцяло самостоятелно и когато си свърши работата, да ви уведоми, че парите ви са у него и ви чакат. Ако изберете този вариант, съдия изпълнителят ще състави пълномощно, което трябва да подпишете и да заверите при нотариус. С този документ ще дадете право на съдия изпълнителя да се яви в съда от ваше име и да извади т.нар. изпълнителен лист – документ, който удостоверява, че определена фирма или организация ви е длъжник по силата на съдебно решение номер еди-кой-си от дата еди-коя-си и че задължението подлежи на принудително изпълнение. В пълномощното е добре да посочите и по какъв начин искате да получите парите си, след като бъде извършено вземането, например да дадете номера на банковата си сметка, на която да ви бъдат преведени или да упоменете, че искате да ги получите лично. Имайте предвид, че на този етап вие вече не контактувате с работодателя – човекът, който ще получи парите, е съдия изпълнителят по силата на пълномощното, след което той е длъжен да ги предаде на вас по описания в пълномощното начин.
След като разполага с изпълнителния лист, съдия изпълнителят ще изпрати на длъжника ви покана за доброволно плащане. В нея ще бъде посочен срок, до който длъжникът трябва да заплати сумата от съдебното решение – това е последният му шанс за „мирно“ решаване на проблема. Ако срокът не бъде спазен, съдия изпълнителят ще посети офиса на фирмата или организацията, която сте осъдили и ще настоява за получаване на средствата лично и на място. Ако му бъде отказано, той има право да състави опис на имуществото, собственост на фирмата, което да бъде обявено на търг, за да се съберат необходимите средства.
Дори и при процедурата по принудително изпълнение съществува вариант, който не позволява да получите парите си: това може да се случи, ако длъжникът няма собственост. Това е вероятна възможност, дори и ако има действащ офис и работещи служители – важното е юридическото лице, с което е бил сключен вашият трудов договор, да има имущество на свое име. Напълно възможно е да сте били назначени към едно юридическо лице, а дейността да се извършва чрез друго и собствеността на фирмата да принадлежи на въпросното друго юридическо лице. Ако организацията няма собствено имущество, нито средства в брой или в банковата си сметка, единственият начин да получите дължимото е банковата сметка на длъжника да бъде запорирана и парите да ви бъдат преведени, ако някога в бъдеще по тази сметка постъпи необходимата сума и ако работодателят няма задължения към държавата, например неплатени осигуровки или данъци – ако има, те ще бъдат удържани преди изплащането на каквото и да било друго от запорираната сметка. Трудовите възнаграждения са на второ място по ред на изплащане след задълженията към държавата.
И все пак, да предположим, че всичко е наред – съдия изпълнителят е получил парите при посещението си в офиса на длъжника или след продажба на негово имущество. Последната стъпка е и най-лесната – съдия изпълнителят ви превежда, изпраща с пощенски запис или предава на среща в неговия офис (в зависимост от заявеното ваше желание в пълномощното) сумата, определена в съдебното решение. Пожелавам ви именно този вариант. Пътят до него е дълъг и не дотам лек, но ако сте работили съвестно, а не сте получили възнаграждението си за това, правото е на ваша страна. Успех!