След като се върнах от лятната почивка, подредих и качих снимките и видеоклиповете от нея, крайно време е и да напиша няколко думи за това как мина.

Накратко казано, първоначалната идея да започна с Черноморец и да остана още няколко дни в Слънчев бряг се осъществи успешно. Досега не бях ходила в Черноморец, но имам бивша колежка там, която най-сетне успях да посетя.

Черноморец е симпатичен малък град (доколкото разбрах, съвсем отскоро е град – даже по време на почивката си на много места срещах табели „село Черноморец“), пълен с къщи за гости и малки семейни хотели. Плажът е приятен, а мястото е спокойно. Не му липсват забавления (няколко заведения, готини ресторанти и лунапарк), но не може да се сравни с шумотевицата на повечето български курорти – това е място за хора, които имат нужда от спокойствие преди всичко. Къщите за гости са много. Ние бяхме двама и отседнахме в къща „Киримови“ (не обръщайте внимание на ретро-вида на сайта и на copyright бележката от 2005 г. – информацията все още е актуална). Останахме много доволни – къщата е отлично поддържана, на десетина минути пеш от плажа е, а домакините се отнасят с отседналите наистина като с гости, на които се радват, че са дошли да ги посетят. Дори останахме там два дни повече от предвиденото, като съкратихме престоя в Слънчев бряг с два дни, без да съжаляваме за това.

Черноморец, освен че е приятно местенце, е близо до Бургас и Созопол, с удобен транспорт до почти всяка точка на Черноморието. Възползвахме се и направихме по една бърза разходка до Созопол и Приморско. Прекарахме известно време и в Бургас, където за пръв път видях на живо (и дори пипнах) пясъчни скулптури. Оказа се, че в града се провежда фестивал (който май е първият от този тип в България). Все още има време за разглеждане: скулптурите ще са там през цялото лято – до 15 септември, доколкото помня от рекламния транспарант, който видях на входа на Морската градина.

Последните два дни, както вече споменах, бяха в Слънчев бряг – разходки, мини-голф и стрелбища. Курортът почти не се е променил от 2007 г. насам, когато бях на почивка в него за седмица, освен с това, че изглеждаше малко по-празен от обичайното – може би заради кризата или защото още сме едва в началото на активния туристически сезон.

И така… след много плаж, слънце и почивка, отново съм в София. Колкото и да ми се иска още малко време на морето, си знам, че никога няма да ми бъде достатъчно. А и лятото още не е свършило, все пак… 😉