Отдавна не съм писала нищо тук, а основната причина (за кой ли път) беше многото работа, която, за щастие, завърши с успех. Резултатът вече се разпространява из България – брой 185 на списание .net. Първият брой на списанието без официален главен редактор след напускането на Ани. Първият, на който заместник главен редактор (и все още и преводач) съм аз, което накратко означава, че изпълнявам задълженията и на главен редактор, които споделям с издателя на списанието. Натоварването беше голямо, но и този брой на списанието се получи, макар че всички в редакцията трябваше да поработим по-здраво от обичайното. В допълнение към това, възможно е колегите окончателно да са ме взели за луда заради ежедневното планиране и пресмятане на часове, необходими за свършването на това или онова; за манията ми относно крайните срокове да не говорим – вече от доста време, когато се видя с човек, обещал да ми предаде материал до определена дата, първите му думи са „Не съм забравил, ще ти го изпратя преди крайния срок“. 🙂 Е, струваше си труда – това си казвам винаги, когато поредният брой на .net излезе от печатницата и го разгледам за първи път. Напълно си струваше и този път. Надявам се, че и колегите, и нашите автори все още смятат така, след като почти месец ги тормозя с крайни срокове в комбинация с репликата „Сега не мога да направя това, нямам време“, която се налагаше да използвам по много пъти на ден. 😉 Ако четете това, благодаря за помощта и за това, че ме изтърпяхте. 🙂
Този брой ми е сред любимите и заради една от основните му теми: Web 2.0 в България. Като маниачка на тема социални услуги, блогове и микроблогове не мога да не се радвам, че вече не само съществуват добри аналози на световните социални сайтове, а и че имах за задача да разпитам за това-онова създателите на три от най-добрите български такива. За читателите ни, които разработват такива проекти, също имаме интересни материали за перспективите пред Web 2.0 у нас и за микроблогването, както и практически съвети за ползваемостта на социалните сайтове и медии. Преводните материали този път са обединени от думата „бъдеще“: нови тенденции в дизайна, в търсенето… и нека не издавам съвсем всичко, все пак. 🙂 Брой 185 вече е тук, а подготовката на 186 върви с пълна пара…
Добре де… купих си го броя 🙂 След толкова постове на тема списание .NET реших да видя поне за какво иде реч. Все пак е на български, по професията ми е, така да се каже и мога да го чета в градския.
Е, хареса ми, колкото и да не очаквах. И съдържанието, и дизайна. Сигурно пак ще си го купувам, нищо че се опитвам да елиминирам количеството списания, които изхвърлям месечно.
Обаче… ако някой път се чудите какъв точно подарък ще е най-подходящ да се опакова със списанието, приложете някаква лупа, плззз. Имам добро зрение, но явно съм разглезена от опцията „увеличаване на шрифта“ и взирането адски ме уморява. Разбирам, че трябва да се пести хартия (и от екологична и от финансова гледна точка), ама този шрифт ми смъква скоростта на четене все едно текста е на английски и го търся с гугъл… малко си губи смисъла.
Иначе – поздравления 🙂
След 8 години прекъсване ме накарахте да си купя списание с тематика „нещо свързано с компютрите“.
Много благодаря за добрите думи от името на целия екип! 🙂 А шрифтът ни е леко болна тема, която и други читатели повдигат. Работата е там, че списанието е по лиценз на британски оригинал и макар че голяма част от съдържанието ни е местно, се налага да използваме британския шаблон и дизайн, което включва и въпросния ситен шрифт. Така че, ако намерим лупи, подходящи за вложка в списание, може да помислим върху идеята. 😉
Pingback: Блогът на Силвина» Да посрещнем новата и да изпратим старата (година)
Pingback: Да посрещнем новата и да изпратим старата (година) | Сайтът на Силвина
Pingback: Да посрещнем новата и да изпратим старата (година) - Сайтът на Силвина