Отдавна ме дразнят и задръстванията, и лошото качество на градския транспорт в София. Пътувам все по-дълго (през август пътят ми до работа беше половин час, а сега е около час и половина и се опасявам, че ще стане дори по-дълъг, когато температурите паднат още и малкото останали пешеходци приложат схемата „на работа сам в колата“), цените на градския транспорт се вдигат все повече, а подобрение в качеството не виждам. Ползвам автобус 120 и трамвай 20 ежедневно – превозните средства са допотопни, а шофьорите и ватманите все едно карат картофи. И за това „удоволствие“ вече си плащам 50 лв. месечно (с карта за цялата градска мрежа). От увеличението на цените насам ми се стори, че докато вървях пеш (за по-бързо – въпросната вечер три пъти задминах автобус 120, който вървеше по платното до мен), освен старото возило, което пълзеше до мен, в съседна лента мина нов автобус, също от линия 120, но може би той е бил само мираж – никога не съм имала късмета да се кача на него.

Не искам да се примирявам, но какво може да се направи в тази ситуация?

Сигурно някой ще повдигне темата за“провинциалистите“, които прииждали в София и задръстванията били по тяхна вина. А защо не съм чувала жителите на друга европейска столица да се оплакват от нещо подобно? Напротив – би трябвало да се радват, че градът се разраства и съответните институции да си вършат работата, така че София да може да поеме потока от желаещи да живеят в нея, да работят и да харчат парите си именно в София, от което печелят всички. Аз също не съм родена в София, но откакто живея в този град, имам адресна регистрация в него и си плащам данъците в София, а не в родното място. Следователно, смятам, че имам право да изисквам общинската администрация да свърши нещо в замяна на това, което й плащам. Градският транспорт е „черешката на тортата“ – едва ли има друг град в България, където превозните средства са толкова занемарени и раздрънкани, а цените за пътуване с тях – толкова високи. (Не говоря наизуст: през последната година посетих почти всички големи градове в страната, както и някои по-малки и ползвах градски транспорт в повечето от тях.)

Само мрънкам този път – не обичам така, но в този случай нямам идея какво друго може да се направи, а съм издразнена, и то много.