Много ми харесаха мненията на Майк Рам и Мишленцето относно бедността. Но какво всъщност означава да си беден? Струва ми се, че освен че много се оплакваме от това състояние, ние, българите, не знаем какво всъщност означава да си беден. Не се и замисляме, че докато се жалваме, че нямаме с какво да си платим сметките за парното, има хора, които изобщо не могат да си позволят нито парно, нито каквито и да било дрехи, с които да се топлят. Докато ни е яд, че са ни останали пари само за хляб и кисело мляко, замисляме ли се, че има много хора по света, които не могат да си позволят дори и това?
За мен да бъда бедна би означавало парите да не ми достигат за основните неща като храна, най-необходимите дрехи и подслон. Всеки, който може да си позволи тези неща, е много по-богат от толкова други хора по света. Струва си да се замислим над това следващия път, когато започнем да се вайкаме колко беден народ сме ние, българите.
Благодаря, че си ме цитирала! Поласкан съм 🙂
Колкото до това, че само се оплакваме, а има и много по-бедни хора от нас – права си, но в крайна сметка всеки гледа от собствената си камбанария.
Понякога, сравнявайки се с по-успелите и по-заможните, се чувстваш беден. Друг път, вглеждайки се в живота на бездомните и безимотните, си мислиш, че всъщност си направо богат. Тодор Христов има много хубави разсъждения по този въпрос, които препоръчвам.
И аз благодаря за линка – разсъжденията са много добри и много верни.
А това дали ще се оплакваме много зависи от нас – мисля, че можем да си изберем от коя камбанария да гледаме. Дори и това, че имаме поглед върху няколко различни камбанарии (макар и да не сме били лично на всяка от тях), също означава, че сме по-добре от доста хора, които познават само живота на улицата, например.