Макар и малко късно, и аз да покажа снимки от протеста на 11 октомври. Радвам се, че се случи, въпреки че още в началото се появи Расате със свои хора, знамена и мегафон, като те не свалиха знамената дори след като бяха помолени. Повече ме е яд от това, че бяхме толкова малко – само в Стокхолм е имало същия брой хора, и то поради това, че е имало буря. В София времето беше прекрасно и се събраха едва 200 души. Защо? Дали хората масово не разбират за какво иде реч? Дали вече са забравили „златното време“ на Държавна сигурност или още тогава не са имали нищо против това да бъдат следени и подслушвани? Или тази събота ги е било страх да излязат на улицата и да заявят мнението си? Не знам кой е верният отговор, но се радвам, че гражданското общество в България все пак го има, дори и да се състои от малко хора.