Много харесвам рубриката на Гари Маршъл в британския .net, която за съжаление не излиза в българското издание, но е достъпна онлайн в оригинал. Наскоро се замислих над тази негова статия, тъй като наблюдавам подобно нещо и у хората около себе си с много малки изключения. Особено странен ми е ефектът на различните версии на статуса при програмите за обмен на съобщения или телефония, като ICQ и Skype. Те си имат статус „отсъстващ“ и статус „зает“. Тогава защо хората толкова често използват „отсъстващ“, когато всъщност са на компютрите си, но просто не им се разговаря с околните? Може би защото искат да се скрият за известно време и не са длъжни да дават обяснения на останалите в списъка си с контакти къде са и дали са пред компютъра. ОК, но тогава защо отговарят и пишат на други хора в това състояние? Или обратното – когато станат от компютъра, не го отбелязват и с часове остават „онлайн“, така че всъщност не се знае къде са? След като всеки знае, че всички останали лъжат, какъв е изобщо смисълът все още да ги има опциите за показване на статус? И колко ли са хората, чийто статус наистина отразява действителността? (Поне един, ако броя себе си, но колко още?)