От няколко дни насам, като се има предвид, че е почти зима, си наумих да си купя нови боти. В повечето магазини ударих на камък: имаха или само обувки като за по-топло време, или боти на високи токове, или накичени с разнообразни катарами, панделки и други подобни финтифлюшки – все неща, които не искам да ги има на моите боти. В редките случаи, когато попадах на нисък, изчистен модел, се оказваше, че е останал от миналата година и в магазина има само единични бройки с прекалено малки или прекалено големи номера. Чудех се защо, но наскоро разгадах мистерията съвсем случайно.

По пътя от работа към вкъщи минавам през подлеза край Румънското посолство, където на витрината на един магазин забелязах много хубави ниски ботушки. Както и на останалите места, оказа се, че имат само останали чифтове от миналата година, които са ми с няколко номера по-големи. Крайно озадачена, попитах:
– А кога ще заредите нови модели боти?
– Не знам кога – сопна ми се продавачката.
– Е, не им ли е вече време? – не се предадох аз.
Продавачката, вече безкрайно възмутена от очевидното ми нахалство, отвърна намусено:
– Ще им дойде времето, когато ние решим! Тогава ще заредим!

Брееей!