Тази статия в един от любимите ми блогове привлече вниманието ми днес със заглавието си, което обещава начини да намерим време да изпълним мечтите си (или, бих добавила аз, просто да си почиваме).

За моя изненада, установих, че вече спазвам повечето от тези правила, като съм ги налучкала на принципа на пробата и грешката. От собствен опит гарантирам, че са полезни, като мога да добавя следните коментари според номерата на правилата:

1. Изобщо не гледам телевизия и не ми липсва.
2. Нямам кола. Много по-удобно е – в един момент се оказва, че в София е възможно да се стигне от точка А до точка Б по-бързо пеш или с градски транспорт, отколкото с кола, макар и само на някои места.
3. Това ми е много трудно и не го следвам – по-продуктивна съм нощем, така че ставам с половин час по-късно за сметка на вечерта, когато също оставам до по-късно. Върши ми същата работа.
4. В България май сме вманиачени на тема "чистене" и този съвет не би се посрещнал добре, но има и междинен вариант, като почистването само на най-набиващите се на очи неща, като съдовете от храненето, а прахосмученето, бърсането на прах, прането и т.н. да се правят 1-2 пъти седмично, вместо всеки ден. Веднъж в градския транспорт случайно дочух разговор за някоя държава (не разбрах коя), където се счита за нормално боклукът да се събира на специално отделено място вкъщи (естествено, затворено и изолирано от помещенията, където ежедневно прекарваме времето си), подреден по видове за рециклиране и да се изхвърля веднъж седмично. Защо не и у нас?
5. Това го оставям без коментар, тъй като нямам деца.
6. Много вярно. Няма какво да добавя.
7. Също вярно, освен ако шефът ви не е от онези, които имат претенции и към обедната ви почивка.
8. У нас този концепция е малко по-различна: двама души сме и се редуваме в готвенето, като всеки готви и за двамата.
9. Ето защо дамската ми чанта тежи толкова много – в нея винаги нося книга за такива моменти.
10. Толкова е очевидно, разпространено и времеспестяващо, че се чудя защо толкова малко хора го правят.

Разбира се, дори и при спазването на всички тези правила, понякога ми се налага да употребявам омразната ми фраза "Нямам време", но го правя доста по рядко от преди и успявам да свърша повече неща, които наистина си заслужават.