Тези дни на връщане от работа случайно чух част от разговор между дядо и внук, пътуващи в трамвая, в който бях и аз. Първоначално играеха игра, чиито правила, доколкото успях да отгатна, бяха следните: единият играч пита другия дали обича някакъв хранителен продукт, а другият отговаря с "да" или "не". Когато питащият получи отговор "не", той започва да отговаря на въпросите на другия играч. Детето започна:
– Обичаш ли… хамбургери?
– Да – отговори дядото.
– Обичаш ли… картофи?
– Да.
– Обичаш ли… сладолед?
– Да.
– Обичаш ли хамб… аа, не, това вече го казах…
Моят въпрос: това дете само на менюта от "Макдоналдс" ли живее?
Малко след края на играта, когато наближи "тяхната" спирка, детето смачка билетчето си и дядото веднага се поинтересува:
– Нали няма да го хвърлиш тук, в трамвая?
– Неее, няма – категорично беше момчето.
– Браво, дядовото…
– Ще изчакам да слезем и ще го хвърля на земята! – гордо обяви внукът.