Преди две седмици случайно научих, че БНТ провежда ден на отворените врати, на който зрителите имат възможност да посетят и разгледат телевизията. Разбрах го на самия ден и успях да отида в късния следобед на деня (16 септември). Беше ми интересно да видя как изглежда и как работи една национална телевизия отвътре (макар че вече отдавна не гледам телевизия, любопитството ми все още си е живо :)). Макар че бях пристигнала доста късно, реших да изчакам пред входа на телевизията заедно с голямата тълпа, която също чакаше за вход. Само за около час и половина станах свидетел на какво ли не. Това, което БНТ в сайта си твърде меко наричат "вякакви емоции", си беше откровена простотия от страна на "уважаемите зрители". Наслушах се на разправии кой бил наред да влиза, кой бил предреден, кого го блъскали… Когато обявеният за 16 ч. край на приемането на зрители настъпи, а пред входа все още имаше доста хора, беше обявено, че приемането на зрители ще продължи, но без влизане в студиата, а само с разходка по коридорите, тъй като вече се снимат и излъчват предавания. И тогава пак се започна едно недоволство, макар че по предварителен план след 16 ч. изобщо не трябваше да влизат зрители. Не чух да се намери някой, който да оцени жеста и да е доволен, че все пак не са го върнали, даже напротив – имаше недоволни от това, че след като са чакали, няма да видят всичко. Да не говорим за стремежа към "авантата" на много от вече влезлите вътре. Става дума за това, че БНТ бяха подготвили за подарък на всеки по един комплект от два DVD диска със свои продукции. Такова грабене и искане "и за майка ми", "и за един приятел, който не можа да дойде", "Ама не може ли по две?" и т.н. не бях виждала, и то още преди искащите да са хвърлили по един поглед на това, което взимат. Дори мен ме хвана срам, но на въпросните зрители-байганьовци окото им не мигна и продължиха да се държат, все едно някой им е длъжен. А съвсем не беше така. Хората от БНТ бяха изненадващо любезни и внимателни въпреки всичко (от което бях доста учудена, след нещата, които съм чувала и чела за това как се работи там). Освен това, служителите на БНТ на никого не са били длъжни да организират каквото и да било и да дойдат на работа в неделя (а сигурно бяха дошли не само хора, които и без това са дежурни на този ден), за да се срещат със зрители, но го направиха. Не бяха длъжни и да продължат да приемат зрители след обявения краен час, но го направиха, именно за да не разочароват всички, които бяха чакали толкова дълго време. Но кога ли ще се научим да оценяваме хубавата страна на нещата, вместо да недоволстваме постоянно?