След като най-сетне имам Интернет достъп, използвам възможността да предупредя всеки, който чете тук и си търси Интернет доставчик в София, да не ползва услугите на „Селинет“. Поради липсата на друг свестен Интернет доставчик в квартала ми досега, ползвах техните услуги. През по-миналия месец те имаха сериозни технически проблеми – през около една трета от месеца нямах достъп нито до Интернет, нито до техническа поддръжка. На телефона за денонощна техническа поддръжка почти през цялото денонощие не вдигаше никой, всички мобилни бяха изключени и дори и в ICQ нямаше никого (вероятно за да нямат начин клиентите им да ги напсуват онлайн, ако се доберат до Интернет достъп от друг доставчик). Когато все пак успявах да намеря някого на телефона, получавах обещания, че нещата ще се оправят. Накрая на месеца, при плащане на месечната такса в офиса, приспаднаха дните, през които нямахме достъп до Интернет, от таксата за следващия месец и обещаха, че след 1-2 дни профилактика проблемите ще бъдат окончателно отстранени. След двудневна липса на Интернет достъп качеството му наистина остана добро и поради това реших все още да не сменям доставчика.

През този месец, обаче, се случи нещо. След като и в моя блог се появи коментар по темата, нямаше как да не разкажа цялата одисея, през която преминах в последните дни.

При първата сериозна буря над София в последните дни на юли Интернет достъпът ми спря. Сравнително обичайно нещо за LAN доставчик. На телефона на техническата поддръжка отново не успявах да намеря никого доста дълго време (не особено нормално за доставчик, който се хвали с 24-часовата си поддръжка), а когато все пак успявах, слушах бисери от рода на „Не е вярно, вдигат го телефона“ и „При големи аварии се случва да дава понякога заето“ като отговор на въпроса ми защо никой не вдига телефона (а не защо дава сигнал „заето“). След първото ми обаждане ми обещаха, че някой ще мине да погледне къде е проблемът. На втория ден започна интересната част: въпреки че бях пробвала всевъзможни варианти на включване на кабела (директно, през няколко различни суича, под различни операционни системи и т.н.), „специалистите“ от „Селинет“ се опитваха да ме убедят (и то неучтиво и с надменен тон), че проблемът е при мен. Няколко пъти ми казаха, че след два часа „изпращат екип да погледне“, след което никой не идваше, а на телефона ми твърдяха, че хората са идвали, без да им мигне окото пред това, че очевидно ме лъжеха. Междувременно телефонната комуникация ставаше все по-затруднена – от официалния телефон за поддръжка се отказах и започнах да звъня подред на каквито техни мобилни намеря, но всички се оказваха изключени в по-голямата част от времето. Когато при някакъв невероятен късмет от моя страна успявах да улуча някоя секретарка на някой от мобилните телефони (която ме питаше какъв е проблемът, а след като обяснях, че компютърът не си взима IP адрес през DHCP, ме питаше какво означава IP), след неколкоминутна разправия успявах да изкопча мобилния номер на някой техник, чийто телефон (каква изненада!) се оказваше изключен.

Развръзката настъпи късно вечерта на третия ден, когато за втори пореден път ми дадоха номер, на който със сигурност имало човек, но който вече имах и на който не бях намирала никого. Тъй като, обаче, поредната секретарка настояваше, че в момента човекът, у когото е телефонът, ще вдигне, реших да пробвам. О, чудо! Вдигнаха ми телефона! След като за пореден път обясних подробно проблема, човекът отсреща ме попита за адреса ми и тогава се оказа, че тази вечер този мобилен телефон е у техник в кв. „Изток“. Въпреки това, човекът обеща, че ще дойде до адреса, който му дадох (в „Лозенец“, който беше извън неговия район на работа), ще провери какъв е проблемът и лично ще ми се обади отново, за да се увери, че всичко е наред. Малко по-късно наистина получих обаждане от него за последно уточнение, след което човекът се появи на адреса ни и за 15 минути откри и отстрани повредата (която, както вече три дни напразно обяснявах на кого ли не, не беше в моя компютър или кабел). Съжалявам, че забравих да попитам този човек за името му, но все пак му благодаря за отзивчивостта и точността. Като се има предвид, че едва ли някой друг от колегите му във фирмата би постъпил по подобен начин, със сигурност той ще се познае, ако прочете този пост. 🙂 На него благодаря, а на останалия персонал на „Селинет“ нямам какво повече да кажа – нямам думи. Не от радост, обаче.

Май е излишно да споменавам, че един ден след щастливата развръзка заваля дъжд и пак останах без Интернет достъп. Този път само за ден и половина.