Както всеки, който извършва някаква работа на домашния си компютър, държа да имам достъп до Интернет вкъщи. Тъй като искам да е не какъв да е, а качествен – с висока скорост и денонощна поддръжка, – в края на миналия месец започнах да се оглеждам за по-добър от настоящия ми LAN доставчик. От трите, които знам да имат покритие в моя квартал, избрах „Селинет“.

Преди да продължа разказа си за одисеята с този доставчик, може би ще е добре да изясня за какво ползвам Интернет достъпа си вкъщи. Първото и най-основно мое действие е получаване и изпращане на електронна поща – много електронна поща. Тя е основното ми средство за комуникация – както лично, така и (което е особено важно) – служебно. Имам два служебни адреса със съответни POP3 и SMTP сървъри, през които преминават мегабайти писма на ден. Държа да имам достъп до тях по всяко време. Второто ми занимание, заради което държа да имам бърз Интернет достъп, е поддръжката на няколко уеб сайта. В момента обръщам внимание основно на bgobelin.com, където често качвам големи изображения и искам това да става бързо и без прекъсвания на връзката. Третото важно условие за мен е да не оставам продължително време без достъп до Интернет.

Поради тези причини офертата на „Селинет“ ми се стори най-приемлива: висока скорост, без ограничения в трафика, с денонощна техническа поддръжка и включване до 24 часа след заявката. Бонус: реален IP адрес. Реших да пробвам услугата, като се абонирам за икономичния пакет.

Първата неприятна изненада се случи в офиса на фирмата във вторник тази седмица, където информираха, че до 24 часа след заявено желание за инсталация ще ми се обади техен колега, за да уговорим ден и час за включване. Също така, в момента били много заети и самото включване можело да стане най-рано в четвъртък сутринта. Което, както и да го пресмятам, прави приблизително 48 часа. Подвеждаща реклама? Както и да е, ще го преглътнем все някак.

В четвъртък (т.е., вчера) вече имах достъп до Интернет. Седнах на компютъра късно вечерта след работа и започнах обичайните си действия – теглене на пощата и сърфиране из сайтовете, включително на проекта, който завършихме вчера заедно с колегите от другата страна на Голямата вода и за който все още течеше щателно обсъждане и изглаждане на дребните „неравности“ по e-mail. Бях приятно изненадана – скоростта на работа наистина беше много по-висока от тази, с която бях свикнала досега, можех да гледам видео и да слушам онлайн радио без досадните прекъсвания за буфериране. Доволна от това, че, изглежда, си намерих най-сетне истински добър Интернет доставчик, започнах да отговарям на служебната поща. Обърнете внимание – през SMTP сървър. Почаках доста, докато Thunderbird се мъчеше да изпрати първото съобщение. Не се получи – SMTP сървърът бил отказал връзка. Неприятно, но какво да се прави – случва се. Опитах се да изпратя писмото от личната си поща – отново без успех. Получих същата грешка. Като човек, свикнал по принцип да търси повредата първо в своя телевизор и във все още слабите си умения да администрирам Linux системи, реших да оставя проблема на техническия експерт вкъщи, който по това време беше на работа.

Тази сутрин около 8 ч. продължихме с опитите, като се оказа, че известните и на него SMTP сървъри мистериозно са спрели да работят до един. Добър случай да се обърнем към денонощната техническа поддръжка. Изглежда, че както се казва – всичко си има цена. Според „Селинет“, дори да имаме проблем в 3 ч. сутринта, бихме получили съдействие за решаване на проблема. За сметка на това, обаче, в 8 ч. безуспешно се опитвахме да се свържем с някого от фирмата в продължение на около 20 минути, през които никой не вдигна телефона. Това, обаче, е „бяла болка“ в сравнение с обяснението на проблема, което получих, когато най-сетне се намери човек, който да вдигне слушалката.

Обясних проблема си накратко: нямам достъп до нито един от SMTP сървърите, които ползвам, докато POP3 работи нормално. Отговорът ме хвърли в шах: при „Селинет“ порт 25 (стандартният, на който работят SMTP сървърите) бил блокиран за цялата мрежа с цел нейната защита! Единственият SMTP сървър, който можело да ползвам като клиент на този доставчик, бил mail.sellinet.net. Навремето правели изключения и отваряли въпросния порт за определени потребители, но имало злоупотреби, така че вече не правели изключения за никого. На въпроса защо ограничават достъпа ми до сървъри в Интернет пространството, след като си плащам за неограничен достъп до Интернет, получих отговор, че аз пак съм можела да ползвам досегашните си e-mail акаунти, а само да преминавам през техния SMTP сървър, цитирам: „все едно минавате покрай светофар“. Хубаво обяснение, но в него е пропусната малката подробност, че при всеки друг Интернет доставчик мога да избирам покрай кои „светофари“ да минава електронната поща, която изпращам, докато тук съм ограничена до един-единствен маршрут.

Поддръжката на „Селинет“ така и не отговори на въпросите ми:

  • Защо има ограничение върху услугите, които мога да ползвам, дори след моето предложение да декларирам писмено, че няма да вредя по никакъв начин на мрежата, ако ми бъде отворен порт 25 и че ако наруша условията на такава декларация, се съгласявам да нося съответна отговорност?
  • Защо заплащам за SMTP достъп до личната си поща на моя хостинг доставчик, след като моят Интернет доставчик не позволява да го ползвам?
  • Защо началниците ми са ми дали SMTP достъп до техните сървъри, а моят доставчик не позволява да го ползвам?
  • По какъв начин моите лични и служебни електронни писма ще навредят на мрежата на „Селинет“?
  • Защо „Селинет“ е единственият Интернет доставчик от близо 30-ината, които съм ползвала за по-кратки или по-дълги периоди в цяла България, който ограничава потребителите си по този начин? Ако порт 25 е чак такава заплаха за сигурността на мрежата, защо всички тези други доставчици нямат сериозни проблеми, до степен също да го ограничат?
  • Може ли „Селинет“ да ми гарантира, че моята лична кореспонденция, която очакват да преминава единствено през техния сървър, моите e-mail адреси и личните ми данни на абонат, с които разполага, няма да бъдат препродавани и че кореспонденцията ми няма да бъде четена без мое знание? Ако може да гарантира това, как по-точно ще го направи?

Очаквам отговор от „Селинет“. За предпочитане публичен – като коментар тук. Приемам и всякакви мнения и идеи във връзка с въпросното ограничение.