От доста време насам възнамерявам да напиша, на база на опита си, какви права има човек, работил за фирма, която в края на заработения период откаже да му изплати трудовото възнаграждение. Възнамерявах да почакам, докато собствените ми одисеи преминат, но предполагам, че докато публикувам и последния пост от замислената поредица, вече ще съм спечелила делото срещу моя бивш работодател. Затова започвам с първи пост по темата, като ще се постарая да публикувам и останалите всяка неделя.

В този първи пост ще разгледам онова, което работодателят е длъжен да направи при наемането на нов служител, както и задълженията му към служителя след постъпването на последния във фирмата. Тъй като не съм юрист, ще се радвам на всякакви допълнения и уточнения по темата от специалисти.

Първото и най-важно правило при постъпване на работа е да настоявата да бъдете назначени на трудов договор. Той е вашето доказателство, че сте работили в дадената фирма за определения период. Ако възникнат спорове впоследствие, с трудов договор лесно ще можете да докажете кога сте работили, а без него това става почти невъзможно. Примерен трудов договор можете да видите тук.

При постъпване на работа трябва да предоставите на работодателя трудовата си книжка, в която той да отбележи кога сте станали негов подчинен, след което да ви я върне, освен ако вие не поискате тя да се съхранява при него до евентуалното ви напускане. Впоследствие, ако напуснете работата си, в книжката трябва да бъде отбелязан и краят на стажа ви при дадения работодател, след което да си получите обратно трудовата книжка.

Когато подпише договора с вас, работодателят трябва да го регистрира в НОИ, като по този начин декларира, че прави определените по закон осигуровки за вас като негов служител. Според закона, тази регистрация се прави няколко работни дни преди реалното ви постъпване на работа, като е забранено да бъдете допускани до работното си място преди тази регистрация. Масовата практика, обаче, по-често е да започнете работа на определена дата, а началникът ви да регистрира договора в близките няколко дни.

Неразделна част от трудовия договор би трябвало да бъде длъжностната характеристика. Тя описва до най-малката подробност вашите задължения на длъжността, която предстои да заемете, мястото ви в йерархията на фирмата и всичко друго, което би трябвало да знаете. Също така, когато постъпите на работа, трябва да ви бъде проведен инструктаж относно безопасността на работа.

Един от „любимите“ на българския работодател способи за създаване неприятности на служителя се нарича „прекалено много провеждани разговори по служебния телефон“. За да се застраховате срещу подобни обвинения, още от първия работен ден ясно попитайте дали имате лимит на служебния телефон (или телефони) и поискайте информацията за лимита да ви бъде предоставена в писмен вид в два екземпляра – един за вас и един за работодателя. Подпишете се върху въпросното уведомление и запазете единия екземпляр за себе си. Също така, ако работата ви включва работа с фирмено имущество, като ползване на мобилен телефон или пренасяне на техника от един офис в друг, например, винаги съставяйте приемо-предавателни протоколи както за получаването, така и за предаването на имуществото, в два екземпляра и пазете единия екземпляр за себе си. По този начин ще имате документ за това в какъв период от време сте разполагали с дадената вещ, от кого сте я получили и на кого сте я предали.

След като извършвате работа в дадена фирма, главното задължение на вашия работодател към вас е да ви изплаща възнаграждение. Размерът и периодичността на изплащането му се определят в трудовия договор, като е прието заплата да се изплаща всеки месец в определен диапазон от дати (например от 1-во до 10-о число на месеца). Работодателят има право да не определя точна дата, а диапазон от такива, като, обаче, е длъжен да ви плати най-късно на датата, определена като последна от диапазона. Също така, макар че изплащането на аванси от заплатата в средата на месеца е широко разпространено, то не се практикува навсякъде, така че бъдете подготвени за най-реалистичния сценарий: получаване на цялата заплата веднъж в месеца.

Следващия път ще разгледаме какво се случва, ако работодателят прецени, че не е доволен от служителя си или ако служителят сам реши да напусне работа. Междувременно, ако имате въпроси относно написаното дотук или за предстоящите постове по темата, можете да ми оставите коментар или да ми напишете e-mail.