Изглежда, който говори, го чуват. Известно време, след като създадох специален блог, в който описах случая с неизплатената ми заплата от Национална камара за мода – Пловдив с председател Надя Вълева, случаят беше забелязан от екипа на предаването „Искрено и лично“ на bTV. Получих покана, приех я и ще гостувам в студиото им като част от предаване, което ще се занимава с некоректните работодатели и кражбите на труд. Ще бъде интересно да се видим с г-ца Вълева и в телевизионно студио, не само в съда (където делото за нашия трудов спор вече е в ход).

След като приех поканата за участие, у много хора отново възникнаха въпросите защо все още се занимавам с тази госпожица, с нейните фирми, с Камарата и защо шумя толкова – дали пък не е от лична злоба към нея? Отговорът си е все същият: защото не е редно законът да се погазва по подобен начин. Не е редно някой да работи, а да не му се заплаща (особено при настоящата икономическа ситуация в България, където за някого една неполучена заплата може да бъде въпрос на физическо оцеляване). Не е редно това да бъде практика, а не изолиран случай само с един служител във фирмата. (И с един служител дори не е редно, нито законно, но поне би имало някаква логика, ако той не си върши работата добре.) Не е редно хората, които си търсят правата, да бъдат заплашвани със саморазправа, ако не си замълчат. Също така, не е редно при нарушаване на правата му (каквото е и правото да получава възнаграждение за труда си) човек да си мълчи. Не е редно и да знае, че някъде работи некоректен човек или некоректна фирма, и да не направи нищо, за да предпази околните. Не е задължително това да се разгласява публично и еднолично от всеки – сред хората, пострадали от Надя Вълева, много остават анонимни, но и без да се появяват по медиите, помагат за разгласяване на историята. Аз, обаче, мога да действам по този начин, затова и го правя.

Не ме е страх от заплахи и бих искала повече хора от хилядите в България, които не получават заплатите си, също да не се страхуват. Ако работите, трябва да получавате вписаното в трудовия договор възнаграждение за труда си в уговорените в същия този договор срокове. Кратко и ясно. Ако работодателят не ви го изплаща, вие сте в правото си, а не той и никакви заплахи или лоша оценка на труда ви, обвинения в некадърност и пр. не могат да променят този факт. Ако работодателят не е доволен от труда ви, съществуват законови начини за санкциониране. Неизплащането на заплатата не е един от тях. Удръжките без влязла в сила законна санкция – също.

А дали не изпитвам злоба към г-ца Вълева? Дали не й завиждам и не искам да съсипя бизнеса й, та вече толкова време я преследвам и масово разгласявам нейните действия? Отговорът ми е не. Нямам лично отношение към нея. Не я мразя, нито изпитвам злоба. В началото на нашите взаимоотношения дори ми беше много симпатична, беше ми приятно да работя с енергичен и емоционален човек, който обича работата си, като нея и бях ентусиазирана да направя списанието, за което работехме, едно успешно модно издание на българския пазар. Сега си търся правата – и само това, без лично отношение. Искам бизнесът й да върви, но при условие, че се спазват законите и че на хората, които работят с г-ца Вълева, се плаща. Както сега разгласявам по всеки възможен начин нейната некоректност, така и ще разглася, и то с голяма радост, ако тази некоректност бъде прекратена. С нетърпение чакам деня, в който ще мога да напиша в блога си и във всички известни ми форуми, че Национална камара за мода е изплатила всички дължими заплати на своите служители, че коректно се е разплатила с всичките си бизнес партньори и че е връчила обещаните награди на хората, спечелили организираните от нея конкурси за моден дизайн. Дано този ден да дойде.

Дотогава, ако се интересувате от развитието на случая, гледайте bTV на 20 юни от 10 до 11 часа. Тогава ще бъде излъчено предаването, за което стана дума в началото на поста ми. Между другото, ще съм благодарна, ако някой от четящите тук, който се намира в София, има възможност да запише предаването и да ми го предаде на CD (за съжаление, не разполагам нито с DVD устройство или домашен плеър, нито с възможност да направя запис на предаването). Разбира се, готова съм и да си платя за услугата, ако и колкото е необходимо.