[fusion_builder_container hundred_percent=“yes“ overflow=“visible“][fusion_builder_row][fusion_builder_column type=“1_1″ background_position=“left top“ background_color=““ border_size=““ border_color=““ border_style=“solid“ spacing=“yes“ background_image=““ background_repeat=“no-repeat“ padding=““ margin_top=“0px“ margin_bottom=“0px“ class=““ id=““ animation_type=““ animation_speed=“0.3″ animation_direction=“left“ hide_on_mobile=“no“ center_content=“no“ min_height=“none“]
Преди известно време благодарение на Алекс попаднах на блога на Николай. Приятно ми беше да го чета, но скоро не бях имала време да го погледна. Днес го направих и останах очарована от коледния пост. Онова, което особено ми хареса в него, беше стихотворението за малкия мечо.
Малък Мечо, Малък Мечо,
кажи ми как така мълчиш.
В очите ти меко спокойствие.
Усмивката ти тихо свети.
Душата ти в хармония тупти.
Всеки ден е твоят Великден.
В секундата намерил си безкрайност.
Кажи ми Малък Пухен Мечо,
каква е твоята тайна.
Къде витае твоето съзерцание.
С каква магия пръскаш любовта си
из този свят.
Говори ясно твоето мълчание.
Аз слушам.
В стъклените ти очи,
съзирам Буда загледан в покоя,
Исус, протегнал ръце.
Виждам себе си – малък, залутан,
Растящ в твоето сърце.
Страхотно подхожда на моя любим мечо, който можете да видите по-горе.
С това стихче пожелавам на всички пухена Нова година и по един такъв мечо, който да ви радва така, както моят радва мен. :)[/fusion_builder_column][/fusion_builder_row][/fusion_builder_container]