Мечо

Мечо

Преди известно време благодарение на Алекс попаднах на блога на Николай. Приятно ми беше да го чета, но скоро не бях имала време да го погледна. Днес го направих и останах очарована от коледния пост. Онова, което особено ми хареса в него, беше стихотворението за малкия мечо.

Малък Мечо, Малък Мечо,
кажи ми как така мълчиш.
В очите ти меко спокойствие.
Усмивката ти тихо свети.
Душата ти в хармония тупти.
Всеки ден е твоят Великден.
В секундата намерил си безкрайност.
Кажи ми Малък Пухен Мечо,
каква е твоята тайна.
Къде витае твоето съзерцание.
С каква магия пръскаш любовта си
из този свят.
Говори ясно твоето мълчание.
Аз слушам.
В стъклените ти очи,
съзирам Буда загледан в покоя,
Исус, протегнал ръце.
Виждам себе си – малък, залутан,
Растящ в твоето сърце.

Страхотно подхожда на моя любим мечо, който можете да видите по-горе.

С това стихче пожелавам на всички пухена Нова година и по един такъв мечо, който да ви радва така, както моят радва мен. 🙂