Преди време бях потънала в размисъл относно качеството на българските ИТ издания, което ми се струва, че с времето все повече се влошава. Отдавна не бях си купувала такива, но днес мнението ми, за съжаление, се затвърди. Взех си последните броеве на „PC World“ и „HiComm“. В „PC World“ намерих толкова много грешки само на една страница, като тя не беше единствена в списанието, че само това стигна, за да ми развали удоволствието от четенето. Също така, повечето статии ми се струват като дежа-ву. Или аз съм напреднала доста с компютърните технологии (а всъщност вярно е по-скоро обратното), или авторите в списанието вече нямат какво ново да кажат.

За разлика от „PC World“, качеството на „HiComm“ все още е високо, но и в него ми липсва нещо. За последен път четох това списание преди около две години, като тогава то наистина беше списание за технологичен лайфстайл. Броят от ноември 2005 г. ми прилича повече на каталог, пълен с високотехнологични продукти. Списанието все още е интересно, но нещо му липсва. В текстовете вече сравнително рядко се усеща личният почерк и собственото мнение на автора, което ми допадаше и което отличаваше списанието от многото други на пазара, които безуспешно се опитваха да го имитират. Също така, интересни бяха интервютата с известни личности, които не се занимават с високи технологии, и другите подобни теми. А може би това искат мнозинството от читателите днес?