Преди време бях потънала в размисъл относно качеството на българските ИТ издания, което ми се струва, че с времето все повече се влошава. Отдавна не бях си купувала такива, но днес мнението ми, за съжаление, се затвърди. Взех си последните броеве на „PC World“ и „HiComm“. В „PC World“ намерих толкова много грешки само на една страница, като тя не беше единствена в списанието, че само това стигна, за да ми развали удоволствието от четенето. Също така, повечето статии ми се струват като дежа-ву. Или аз съм напреднала доста с компютърните технологии (а всъщност вярно е по-скоро обратното), или авторите в списанието вече нямат какво ново да кажат.
За разлика от „PC World“, качеството на „HiComm“ все още е високо, но и в него ми липсва нещо. За последен път четох това списание преди около две години, като тогава то наистина беше списание за технологичен лайфстайл. Броят от ноември 2005 г. ми прилича повече на каталог, пълен с високотехнологични продукти. Списанието все още е интересно, но нещо му липсва. В текстовете вече сравнително рядко се усеща личният почерк и собственото мнение на автора, което ми допадаше и което отличаваше списанието от многото други на пазара, които безуспешно се опитваха да го имитират. Също така, интересни бяха интервютата с известни личности, които не се занимават с високи технологии, и другите подобни теми. А може би това искат мнозинството от читателите днес?
Хм, интересна тема. Доста време си купувах списания и вестници с цел да се информирам за hi-tech технологиите и интернет. Оказа се че новините които се пишат във вестниците (визирам в. Компютри) и списанията съм ги чел седмица/дори две по-рано и когато си купя съответното издание го преглеждам на крак и го захвърям ъгъла.
Интересните статии вече не са ми толкова интерсни, липсва иновативността в издателствата. В няколко броя се разтягат теми които биха били полезни на хората които тепърва се запознават с интернет и компютърните и модерни технологии. Но дали (и каква част от най-начинаещите) четат такива издания, които дефакто са пълни с информация за тях, а не за хората които деиствително ги четат. Лош маркетинг … 🙂
Интернет си остава мястото където може да се научи повече и да се прочете актуална информация, докато за ИТ изданията това не може да се осъществи, самия процес по печатане и събиране на информацията я бави и докато тя достигне до читателя остарява. Жалко.
След като Интернет вече се разпространи и у нас, а аудиторията на тези издания почти 100% има достъп до него, бих се радвала, ако в ИТ пресата (и особено в списанията) изобщо спрат да публикуват новини, а отделят повече място за статии. Най-пресният пример е отново ноемврийският брой на „HiComm“ – в него четох новини, толкова остарели, че вече ги бях забравила. Вместо новинарска рубрика, едно такова списание би могло да направи рубрика, в която да представя новинарски сайтове или нови блогове по дадена тема, а самите новини читателят да научава от Интернет. Може и да изнесат новините на уеб сайтовете си, където да ги обновяват достатъчно често. Ако държат да таксуват за тях, и за това ще се намери начин – например, биха могли да искат минимална такса от няколко стотинки за новините от деня, платима чрез ePay или e-card, а в списанията да влагат имена и пароли (или по една e-card на определена стойност), чрез които купилият списанието да има безплатен достъп до новините в сайта за известен период.
Колкото до статиите – не е лошо да има и такива за начинаещи, и такива за напреднали. Надявам се с времето ИТ изданията у нас да се профилират по-ясно и да се появят такива, които продължават да пишат статии с продължение за неща, които за нас са очевидни, но баща ми, майка ми и курсистите, които обучавам, намират за полезни, и такива, които публикуват четива на по-високо ниво. Едно време и това се забелязваше, сега границите сякаш са леко размити – всеки пише за всеки.