Събитието мина вчера, но едва днес съм достатъчно наспала се, за да мога да го опиша, както подобава.

Имах известни подозрения и притеснения, най-вече че няма да се събере почти никаква аудитория, тъй като тази година доста закъснях с рекламата, но за щастие всичко мина идеално. Благодарение на плаката на seb, чийто главен герой е птицата, която лети и из сайта на феста и която всеки, видял плаката, заглеждаше и обявяваше за много симпатична (включително и аз, разбира се), се събраха хора, предимно ученици от Математическата гимназия.

Аз бях подготвила залата още от предишната вечер, като, разбира се, все пак имаше някои неща за доизкусуряване в последния момент, но закъде без тях. В петък вечерта си бях наумила да си лягам рано, защото на следващия ден щях да посрещам на автогарата един от лекторите – Жоро Соколов, който пътуваше от Пловдив. Въпреки това, в последния момент, преди да изключа компютъра, ми щукна, че на следващия ден не мога да открия феста, стоейки и говорейки пред празно бяло платно, и отворих модула за презентации на OpenOffice. Единственото ми съприкосновение с подобен софтуер досега беше, когато през юни, скоро след отварянето на Телецентъра, се наложи да направя презентация по готов шаблон, която да представя услугите, предлагани от нас. Тогава ми се наложи да се боря с PowerPoint – на пръв поглед мощен и лесен за употреба софтуер, но забележително лишен от интуитивност и с доста категорично собствено мнение относно това как трябва да изглежда презентацията ми. След около час титанични усилия да го накарам да възпроизведе онова, което имах предвид, постигнах що-годе приличен резултат и останах с впечатлението, че май не ме бива особено много в работата със софтуер за създаване на презентации. Това ми мнение обаче беше оборено в тази петъчна вечер, която споменах по-горе. Само за 15 минути нахвърлях няколко слайда. Бях учудена от това колко е лесно, а за външния вид на слайдовете можете да вините само и единствено не особено големите ми дизайнерски умения – наистина точно такъв външен вид и разположение исках да постигна.

На следващата сутрин взех Жоро от автогарата, както бяхме планирали, и заедно с двама негови приятели, които ми помагаха като доброволци по време на феста, се отправихме към Телецентъра. По-късно постепенно пристигнаха и останалите лектори, запристигаха и посетители, като макар и не всички да успяха да се ориентират веднага в лабиринта от врати, в който попада влезлият в Централна поща Пазарджик, в крайна сметка намериха залата и започнахме, макар и с малко закъснение.

Открих феста с няколко думи относно това какво представлява този празник и как се проведe той през 2003 и през 2004. Тъй като все още не се бях разсънила съвсем, нарекох Кшищов Заразка (един от първите лектори на OpenFest 2003) Кшищов Зазка, но въпреки че се засмях по този повод, май никой не се усети. След мен Жоро, който имаше рожден ден точно на 22 октомври, представи Smarty системата за PHP. След него Иван Цветанов също се представи добре със своята лекция, която обясни на присъстващите как могат да си направят чифт аватар и картинка за подпис, които се сменят периодично чрез PHP скрипт и могат да се ползват в уеб форуми.

По време на обедната почивка, която се изрази в изяждане на голямо количество дюнери, парчета пица и вафли от всички присъстващи, пристигна и Тони Райжеков, а малко по-късно – и останалите лектори, които щяха да изнасят своите лекции в следобедната част от програмата. Дойде и Стойко Нейчев, a.k.a. Тони, управител на местния Интернет доставчик „iConnect“, който донесе тонколоните си, за да може Тони да ги използва за своята презентация. Вече не помня колко пъти Стойко помага за провеждането на фестове, а и на други прояви, в които участвам, и то без да иска нищо в замяна. Тази година обаче го изнудих логото му да присъства на местния плакат. 🙂 Ако ви се наложи да имате вземане-даване с този човек, можете да бъдете сигурни, че ще ви свърши работа и ще изпълни точно поетите ангажименти.

Сред хапването и пийването Иван Иванов и Петър Тахчиев продължиха с (по думите на следващия ги лектор – Динко Белчевски) яко техническата лекция, която показа възможностите на Apache Ant за изграждане на големи проекти. Аз почти нищо не разбрах от техническите лекции, но за сметка на това програмистите в залата слушаха много внимателно и задаваха въпроси, по което съдя, че лекциите минаха добре и че са били полезни за хората.

Динко също се справи много добре със своята лекция за Slackware, като представи историята на дистрибуцията, инсталирането на последната й версия и софтуера, който тя включва за изпълнение на най-популярните задачи, както и приложения, които не вървят с дистрибуцията, но работят добре с нея и са за препоръчване пред тези по подразбиране.

Беше ми интересно да се запозная и на живо със следващия лектор – Никола Антонов от linux-bg.org. Той представи новостите, които се случват и предстои да се случат с проекта, откакто той се сдоби със собствен сървър. Извън лекцията, заедно с останалите избистрихме теми от рода на Добри Божилов и онова негово книжле за клопките на отворения код, което навремето, когато излезе, зачетох в една книжарница, но реших, че не си струва да си давам парите за него само от любопитство да прочета какви са другите глупости, които са написани вътре, освен тези, които вече бях видяла.

Макар че всички лекции бяха много силни, любимата ми от този фест беше на Антони Райжеков. По принцип гледам на изкуството с някакво леко страхопочитание – като нещо, което ми харесва, но не ми е съвсем ясно. Подобно беше и отношението ми към хората на изкуството – „те се занимават с нещо много хубаво, което обаче е над моето ниво и трудно бих могла да го разбера добре“. А Тони представи и свободното изкуство, и Creative Commons лицензите като нещо съвсем достъпно, като при това говореше завладяващо, интересно и с чувство за хумор. Жалко, че след лекцията трябваше да гони влака за София и не можахме да поприказваме.

Докато течаха последните лекции, Димитър Кавлаков безуспешно се опитваше да инсталира wine на Fedora-та, която съм наслагала на всички компютри в Телецентъра. Въпреки че поради тази причина не можа да направи планираната демонстрация, лекцията му за игрите под Linux беше много интересна и полезна за геймърите. Аз, като не-геймърка, също не можах да я оценя напълно по достойнство, но щом дори аз разбрах по-голямата част от нея, значи е била отлична.

В началото на феста мислех да поканя всички присъстващи на бирария в края му, но тъй като лекторите трябваше да ловят следващия влак, който беше след по-малко от час, а и аз се бях уморила и бях изгладняла, се разделихме и поех към пицария „Примавера“, където скорострелно унищожих една бройка от любимата си пица и една салата.

Много се радвам, че фестът мина добре тази година, че лекторите бяха страхотни и че посетителите, макар и малко на брой, също си тръгнаха доволни (надявам се ;)). И който е бил в Пазарджик, и който не е бил, не трябва да пропуска и най-големия от серията OpenFest купони – този в София, който ще бъде другата седмица – на 29 и 30 октомври – в „Интер Експо Център“.