Ден за празник и почивка, което за мен означава вършене (и писане) на глупости и абсолютно безполезни, но разтоварващи ме неща. 🙂

Част от днешния празник прекарах в разходка из центъра на Пазарджик и наблюдение на това как празнуват околните. След църковните служби почти целият град използваше хубавото време за същото, за което и аз – разходка. Видях един известен бизнесмен и местен политик, който не изневеряваше на навика си всяка седмица да е с нова блондинка и да обикаля лъскави заведения едно след друго. (Всъщност, възможно е да е бил със същата блондинка и преди, но тя да е била изцяло префасонирана чрез дрехи, прическа и грим и затова да не съм успяла да я разпозная, въпреки че съм физиономистка.)

В пицерията, където обядвах, ме зарадва гледката на семейство пенсионери, които бяха дошли да отбележат празника заедно, и ме разсмя един член на друго семейство, което седеше на съседна маса. Когато дойде време да плаща сметката, мъжът, който беше довел жена си и децата си за по пица и салата, влезе в заведението (отивайки уж до тоалетната), като мина покрай всички маси в градината, където се намираше и неговата маса. На връщане демонстративно извади от джоба си пачка от 20-левови банкноти и започна да ги брои, дискретно поглеждайки към седящите наоколо. След като се увери, че всички клиенти на заведението са го видели, се доближи до семейството си и размахвайки 40 лева, ги подаде на дъщеря си, която плати сметката. Когато премина покрай мен, едва се сдържах да не му направя забележка, че един съвременен тежкар не би тръгнал на ресторант по къси гащи и тениска, би размахвал не пачка, а кредитна карта, и би платил сметката лично, вместо да оставя това на една дама. Но дали той щеше да ме чуе? 🙂

А най-добрата част от днешния празник беше, че зарадвах с великденски поздрави поне десетина души, с някои от които не се бях чувала от години, а други са ми колеги отскоро и не очакваха да се сетя за тях днес. Честит празник и на всички вас, които четете този блог и празнувате днес.