Прибирам се вкъщи, след като за пореден ден се намръзнах на сергията. Няма ли да се стопли най-сетне това време! Март месец е вече. Добре поне, че успях да продам всички марули и домати, та да мина през Интернет клуба и да блогна. Гаден пост ще стане, защото ми е едно депресирано днес, но какво да се прави.

Е, всъщност денят не беше толкова зле. Един бивш колега мина през пазара и си припомнихме доброто старо време, когато работехме заедно във фирмата за уеб дизайн. Да не повярва човек, че вече десет години минаха оттогава. Хвана ни яд и двамата, когато си спомнихме по какъв тъп начин останахме без работа, и то точно когато ни беше потръгнало.

Още си спомням деня, в който дойде писмото от някаква си малка фирмичка някъде в Западна Европа. Едва не го изтрих погрешка заедно с купчината спам. Откакто се прие патентоването на софтуер в Европа, някакъв бизнесмен веднага патентова повечето антиспам технологии, а да си купим антиспам филтър, който не нарушава нито един патент, щеше да ни излезе стотина долара. Така че псувахме и триехме. Но да не се отклонявам от темата.

В subject-а на писмото се споменаваше новият сайт, който завършихме преди два дни. Зарадвах се, че са го оценили, но се оказа, че цената е, меко казано, солена, и то за нас. Човекът, който ни пишеше, притежавал патента за JPEG изображения и ни обвиняваше, че сме го нарушили, слагайки над 40 снимки в този формат в сайта. В резултат на това, според въпросния западноевропеец, му дължахме 60 хиляди евро. Обръщаше ни се внимание и върху това, че използваме патентованата технология във всички изработени от нас сайтове, за които той знаел, и това можело да доведе до много по-сериозни правни последици за нас, ако не сме си платели. Долната ми челюст почти се удари в бюрото, на колегата – също. Откъде да вземем толкова пари, като целият ни годишен оборот беше по-нисък? Отказахме, аргументирахме се с бюджета си, последва дело, загубихме го. После – фалит…

Оттогава не съм се чувала с почти никого от колегите. Доклкото разбрах, главният ни програмист е емигрирал в Китай и разработва свободен софтуер. (Ех, едно време и аз работех с такъв…) Бившият ни дизайнер, с когото се видях днес, сега рисувал портрети от снимка срещу заплащане. Работел на Централна гара. А аз имах късмета да ми остане парцелът, на който гледам зеленчуци. Дано обаче някой данъчен не ме хване, че работя без касов апарат. Бих си купила, но и в него има патентован софтуер и такава машинка струва минимум хилядарка…

Уф, свършиха ми стотинките. Толкова блогване за тази седмица.

––

Не искам нито аз, нито някой мой колега някога да напише подобен пост. И това е една от причините, поради които съм против софтуерните патенти в Европа.