Какво се случи… и още нещо за случките

След като получих вече две забележки, че не блогвам, смятам, че е крайно време да отделя малко време и да обясня защо. 🙂 Случвало ли ви се е да започнете няколко проекта, без да знаете кой от тях ще потръгне и ще „дръпне“ напред, а в един момент това да стане с няколко от тях? Е, това се случи с мен, то ме поддържа заета и уморена, заради това бързам да си легна вечер, вместо да блогна. Ето част от нещата, които се случиха, докато отсъствах виртуално (подредени в реда, в който ми идват наум, а не в хронологичен):

– Получих хубав коледен подарък от Александър Панов – хостинг и поддомейн silvina.karatebulgaria.com. Докато му измисля интересно приложение, това ще бъде mirror на личния ми сайт.

– Сайтът ИнфоБорса попадна в статия на вестник „24 часа“ по повод началото на новата учебна година.

– Заедно с Илия Кърджанов от Пловдив разработваме идеята за национална трудова борса за инвалиди. Тя ще дава възможност на всеки човек с увреждане да публикува автобиографията си в Интернет безплатно, а на всеки работодател – да прегледа наличните CV-та и да си избере нов служител, също безплатно. До момента вече имаме събрани около 50 автобиографии. В момента чакаме познат на Илия да изработи сайта на борсата, а междувременно можете да видите нещо като ранна бета. 🙂

– Участвах в конкурса на Kaldata за статия на ИТ тематика с възторга си от Firefox и спечелих покана за конференцията WebTech 2005. Миналата година я пропуснах, но тази не смятам да повтарям грешката си.

– Работих.

– Работих.

– Още доста работих.

Като говоря за работа, в момента се занимавам с още нещо в Пловдив. Някои от познатите ми вече знаят за какво става дума, но ще го споделя тук, когато му дойде времето. 🙂

Да ми се чуди човек как от толкова работа ми остава време за мислене, но и това се случва. Замислих се над една фраза, която, доколкото помня, е на Йовко (дано не греша, а ако е така, извинявам се на засегнатите) и гласи: „Ако искаш нещо да се случи в България, трябва да си го случиш сам“. Много вярна фраза, но не мисля, че важи само за България. Където и да се намира човек на света, само желанието нещо да се случи, независимо какво е то, няма да помогне. Разликата между България и „белите страни“ се усеща, след като човек направи първата стъпка, за да се случи нещото: в една „бяла страна“ нещата би трябвало да се случват по-лесно. Но колкото и да е „бяла“ страната, където се развива действието, всяка случка, независимо дали е неделна разходка или международна конференция, се случва първо в главата на някого, който след това прави първата стъпка.

Пожелавам ви да ви се случват повече хубави неща и особено да участвате в случването им. Тогава удовлетворението е много по-голямо.