Защо си търся работа

В момента работя като freelancer, на свободна практика, по проекти… и всякакви подобни думички. Нямам работно време, което да ме държи вързана в офиса от 9 до 17 всеки ден. Няма досаден шеф, който да ми виси над главата и да ме товари с купища задачи извън основните ми задължения. Плаща ми се за извършения труд – нито повече, нито по-малко. Това са причините почти всеки евентуален работодател, при когото отида на интервю, да ме пита учудено: „Щом работите на свободна практика, защо си търсите работа?“ И тъй като слагам връзка към блога си в изпращаните от мен CV-та, смятам, че тук е подходящото място да отговоря на този въпрос веднъж за всички.

Работата на свободна практика има един основен недостатък: нередовното заплащане. Нямам предвид ситуации от типа къртовски труд в продължение на две-три седмици, след което клиентът казва: „Ама аз си представях сайта малко по-така, това не мога да го платя“, при положение, че първоначално е било уговорено сайтът да е именно такъв. Клиентите и хората, с които работя, са коректни. Но дори и при идеални бизнес отношения, работа невинаги има. Не всеки ден някой си прави нов сайт, нито има поръчка за редизайн или реклама. Като следствие от това, доходът не е постоянен и сигурен. Не бих се отказала от тази работа, разбира се – прекалено много ми харесва, – но предпочитам тя да ми носи допълнителен, а не основен доход. Предпочитам всеки месец да имам сигурна заплата, с която да мога да планирам разходите си, а парите от хонорарите, когато има такива, да спестявам не с цел да ми бъдат спасително въже за моментите, в които нямам текущи проекти, а за фонда „И аз съм човек“, примерно.

Разбира се, заплатата, за която говоря, трябва да бъде достатъчна, за да мога да се издържам, и да пристига в банковата сметка/джоба ми в договорените за това срокове и в договорения размер. В процеса на търсене попадах на работодатели, изтъкващи или партиархалните традиции в България (да се чете „живей на гърба на мама и тате до пълното им разорение“), или икономическата ситуация у нас (да се чете „Аз при тия продажби и тоя стегнат пазар нямам пари да се усмихна, ти заплата ми искаш“). Едва ли има нужда да пояснявам какво мисля за подобни оферти. 🙂 Накратко: аз предлагам труд и очаквам заплащане. Наясно съм и приемам, че то може да бъде не особено високо, но не смятам, че месечни суми от рода на минимална заплата или нещо около нея са достатъчни на когото и да било, още повече за квалифициран труд.